Лозница (град)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вижте пояснителната страница за други значения на Лозница.

Лозница
България
43.3715° с. ш. 26.5987° и. д.
Лозница
Област Разград
43.3715° с. ш. 26.5987° и. д.
Лозница
Общи данни
Население2071 души[1] (15 март 2024 г.)
Надм. височина214 m
Пощ. код7290
Тел. код08362
МПС кодРР
ЕКАТТЕ44166
Администрация
ДържаваБългария
ОбластРазград
Община
   кмет
Лозница
Севгин Шукри
(ДПС; 2018)
Лозница в Общомедия

Ло̀зница е град в североизточна България, е административен център на община Лозница в област Разград. Населението му е около 2071 души[1] (15 март 2024).

Градът е разположен в близост до три областни града, на 19 км северно от Търговище, 20 км южно от Разград, 37 км западно от Шумен и на 36 км източно от Попово.

Квартали и жилищни комплекси на града са: кварталите – Априлци, Възраждане, Лудогорие, Тополите; жилищен комплекс „Найден Кючуков“.

Първото известно име на селището е Кубадън (на турски: кръстопът, възел на 7 пътя) -то е споменато в османски регистър от 24 декември 1573 година. През 1877 година в селището има 66 домакинства.[източник? (Поискан преди 24 дни)] След Освобождението от в селото се заселват българи балканджии, привлечени от богатата природа и удобното разположение. През 1908 година с доброволен труд и средства от по-заможните е построено първото училище, а през 1927 година и християнска църква. При масовите преименувания на населени места с турски имена през 1934 година селото получава името Лозница.

Колективизацията започва през 1947 година с основаването на ТКЗС.

Роденият в Лозница Пенчо Кубадински в продължение на дълги години е сред висшите ръководители на тоталитарния комунистически режим в България и полага значителни усилия за развитието на родното си място.[2] Традиционно селото е част от Търговищко, но през 1959 година става център на новосъздадена община, включена в Разградски окръг.[3] На 4 септември 1974 година селото е обявено за град.[3] По това време е изработен нов устройствен план на населеното място с автор архитект Стойко Дончев от „Земпроект“.[4] По негов проект са построени и нови обществени сгради – читалище, кино, автогара, спортна зала, здравна служба и сградата на общината. Пощата е по проект на архитект Антония Бранкова, а хотелът – на архитект Ристо Мангов. През 1987 година към общината са присъединени още десетина села, които през 2001 година са върнати в община Търговище.

Численост

Численост на населението според преброяванията през годините:[5][6]

Година на
преброяване
Численост
19341943
19461713
19561424
19652027
19753843
19854006
19923021
20012758
20112230
20211857

Забележка: През 1971 година към Лозница е присъединено съседното село Ловско, което през 1991 година отново е обособено като самостоятелно селище.

Етнически състав

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]

Численост Дял (в %)
Общо 2230 100,00
Българи 1258 56,41
Турци 542 24,30
Цигани
Други 112 5,02
Не се самоопределят
Неотговорили 312 13,99

В града функционират 3 училища, Народно читалище „Пробуда“, детска градина и детски комплекс.[8]

Функционират две средни и едно начално училище:

В града има 2 храма – джамия и православна църква „Света Параскева“ (построена през 1927 г.).[9]

Футболен клуб от града е „Вихър“, основан през 1986 г. Той се състезава в А „ОФГ“ Разград.[10]

В началото на месец септември се провежда празникът на Лозница. Към програмата от 2003 г. насам в Градския стадион се провежда и рали с трабанти.[11][12]

Лозница е побратимен град с Турция Кючукчекмедже, Истанбул, Турция[13]

Пенчо Кубадински (1918 – 1995) Гешо Гешев (1940 – 1999)
Гешо Гешев
(1940 – 1999)
Родени в Лозница
  • Гешо Гешев (1940 – 1999), български географ
  • Йордан Красимиров, национален състезател по свободна борба[14]
  • Пенчо Кубадински (1918 – 1995), политик
  • Минко Минков (1938 – 2010), металург и стопански ръководител
  • Диян Георгиев Недялков (р. 1974), евроконсултант
  • инж. Иван Станчев Пенев (1925 – 2003), заслужил енергетик (БКП)
  • Гешо Радоев (1922 – 2015), фронтовак и в двете фази на ВСВ
  • Иван Минков Стойчев (1924 – 2010), кинооператор и застраховател
  1. а б www.grao.bg
  2. https://faktor.bg/bg/articles/politika/hlyab-i-pasti/pametnika-na-pencho-kubadinski-loznitsa-i-turskata-vrazka
  3. а б https://www.nsi.bg/nrnm/reports/type-changes?name=лозница&code=&sid_nk_pp=
  4. Василев, Димитър. Архитектурният образ на село Лозница // сп. "Архитектура". бр. 9 / 1972.
  5. „Справка за населението на град Лозница, община Лозница, област Разград, НСИ“ // webcitation.org. Посетен на 25 ноември 2018.
  6. „The population of all towns and villages in Razgrad Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“ // citypopulation.de. Посетен на 25 ноември 2018. (на английски)
  7. „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 25 ноември 2018. (на английски)
  8. Учебни заведения в град Лозница // guide-bulgaria.com. Посетен на 25 ноември 2018.
  9. Национален публичен регистър на храмовете в Република България – област Разград // hramove.bg. Посетен на 9 октомври 2021. (на български)
  10. Вихър (Лозница) // bgclubs.eu. Посетен на 9 октомври 2021. (на български)
  11. „С рали на трабанти започва празника на Лозница“ // bnr.bg, 1 септември 2012. Посетен на 9 октомври 2021. (на български)
  12. „Рали с трабанти в Лозница“ // bnr.bg, 1 септември 2018. Посетен на 9 октомври 2021. (на български)
  13. „Паметникът на Пенчо Кубадински, Лозница и турската връзка“ // faktor.bg, 2 февруари 2018. Посетен на 25 ноември 2018.
  14. „Лознишките борци отново с медали“ // az-deteto.bg, 4 октомври 2006. Посетен на 9 октомври 2021. (на български)