Амлодипин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Молекулата на Amlodipine

Амлодипин (Amlodipine) във вид на сол на бензенсулфоновата киселина (безилат), метансулфоновата киселина (мезилат) или малеиновата киселина (малеат) е дълго-действащ блокер на калциевите канали (от дихидропиридинов клас) използван при антихипертензивно лечение и при лечението на стенокардия. Подобно на останалите блокери на калциевите канали, амлодипинът действа като отпуска гладката мускулатура на артериалната стена, вследствие на което намалява периферната резистентност и така снижава кръвното налягане; при стенокардия той повишава кръвотока към сърдечния мускул.

Амлодипин се продава под търговското име Norvasc от Pfizer, и под формата на генерични продукти, например Nordipin от Чайкафарма.

Индикации и контраиндикации

[редактиране | редактиране на кода]

Амлодипин се предписва при индикации като хипертония и за профилактика на стенокардия. Трябва да се предписва и употребява с повишено внимание при чернодробна недостатъчност и бременност. Контраиндикации за лекарството са състояния като кардиогенен шок, нестабилна стенокардия, значима аортна стеноза, както и кърмене.

При хипертония или ангина дозата е 5 до 10 mg ведъж дневно, като първоначално лечението може да започне с ниски дози от порядъка на 2,5 mg дневно.

Възможно е настъпването на следните странични ефекти при употреба на амлодипин:

Лекарствен метаболизъм и екскреция

[редактиране | редактиране на кода]

Амлодипинът се метаболизира почти изцяло до неактивни метаболити. 10% от непромененото лекарство и 60% от метаболитите му се изхвърлят с урината.

Патентовата защита на Pfizer върху амлодипин изтича през втората половина на 2007 г. На пазара са налични голям брой генерични аналози на Norvasc под различни търговски наименования.