Георги Дюлгеров

Тази статия е за българския режисьор. За българския певец вижте Георги Дюлгеров (певец).

---

Георги Дюлгеров
български кинорежисьор
Роден	Георги Димитров Дюлгеров 30 септември 1943 г. Бургас, Царство България
Учил в	кинорежисура във ВГИК, Москва
Режисура
Активност	1970 –
Значими филми	„Авантаж“ (1977) „Мера според мера“ (1981)
Награди	Сребърна мечка за „Авантаж“ от Берлин (1978)
Семейство
Съпруга	Мария Капацинская
Уебсайт	Страница в IMDb

Георги Димитров Дюлгеров е български режисьор, сценарист и продуцент. Почетен професор на Нов български университет (2010). Носител на орден „Кирил и Методий“ I степен (1980).

Биография и творчество

Георги Дюлгеров е роден на 30 септември 1943 година в Бургас. Потомък е на бежанци от Ениджевардарско, Егейска Македония и от Одринска Тракия. Негова братовчедка е радиожурналистката Божана Димитрова.

Завършва московския Институт по кинематография Герасимов (на руски: Всероссийский государственный университет кинематографии имени С. А. Герасимова, ВГИК). От 1970 до 1991 г. работи в СИФ „Бояна“. През 1992 – 1998 г. е началник на Армейския аудио-визуален център. Преподавател по кинорежисура, ръководител на клас в НАТФИЗ, от 1995 г. е доцент, а от 1999 г. – професор. От 1994 г. е член на Европейската филмова академия (EFA).

Често снима с натуршчици. Един от знаковите му актьори е Руси Чанев; често снима с Ивайло Христов, Иван Бърнев, Любов Любчева.

Поставя и театрални постановки. През 2011 г. след близо 20-годишно прекъсване режисира в Театър 199 спектакъла „Кики ван Бетовен“ от Ерик-Еманюел Шмит, с участието на Меглена Караламбова.

Награди

Международни награди:

• Голямата награда от Международния кинофестивал в Сараево за „Лейди Зи“ (2005)
• Наградата на Европейското младежко жури в Монс, Белгия (1999) за „Черната лястовица“
• „Златен орел“ в Грузия за „Черната лястовица“ (1997)
• „Златен рицар“ за „Нешка Робева и нейните момичета“ от Палермо (1986)
• Голяма награда „Златен Лачено“ за режисура за „Авантаж“ от Международния филмов фестивал в Авелино, Италия (1979)
• Сребърна мечка“ за „Авантаж“ от Берлин (1978)
• Приз на Младежкото жури за „Изпит“ от Локарно (1972)

Национални награди:

• Награда за цялостно творчество на фестивала „Златна роза“ (Варна, 2018)
• „Златен ритон“ за „Нешка Робева и нейните момичета“, Пловдив (1986)
• Награда на Съюза на българските филмови дейци за режисура на „Мера според мера“ (1982)
• Награда на критиката за „Мера според мера“, Варна (1982)
• Специална награда от Фестивала на българския игрален филм, Варна (1978)
• Награда за режисура и на критиката за „Изпит“, Варна (1973)

Филмография

Като режисьор

• „Буферна зона“ (2014)
• „Козелът“ (2008)
• „Спомени за Океански риболов“ (2007) – документална поредица от късометражни филми, включваща „Сол в задника, трън в петата“, „Лозето“, „Три неща“ и „Помполитите – преди и след“
• „Лейди Зи“ (2005)
• „Хубава си, мила моя“ (2004)
• „Паметник“ (2003)
• „Ad Libitum 1: Английски дует alla turca“ (2000)
• „Ad Libitum 2: Речитатив на завистника“ (2000)
• „Ad Libitum 3: Балада за двама приятели и гайда“ (2000)
• „Ad libitum 4: Вариации на граф дьо Бурбулон“ (2000)
• „Пясъчен часовник“ (тв, 1999)
• „Черната лястовица“ (1997)
• „Чудо“ (1996) (ТВ)
• „BG - Невероятни разкази за един съвременен българин“ (1996) (ТВ)
• „Платено милосърдие“ (1996)
• „Прогонване на чумата“ (1994)
• „Лагерът“ (1990)
• „АкаТаМус“ (1988)
• „Мера според мера“ (1988) (ТВ)
• „За момичетата и тяхната Нешка Робева“ (1986)
• „За Нешка Робева и нейните момичета“ (1985)
• „Мера според мера“ (1981)
• „Трампа“ (1978)
• „Авантаж“ (1977)
• „Гардеробът“ (1974) (ТВ)
• „...И дойде денят“ (1973)
• „Шарен свят“: новелата „Изпит“ (1971)
• „Бондарь“ (1970)

Като сценарист

• „Пясъчен часовник“ (тв, 1999)
• „BG - Невероятни разкази за един съвременен българин“ (1996) (ТВ) – (заедно със Светослав Овчаров)
• „Лагерът“ (1990) – (заедно с Георги Данаилов)
• „АкаТаМус“ (1988) – (заедно с Ивайло Христов)
• „За момичетата и тяхната Нешка Робева“ (1986)
• „За Нешка Робева и нейните момичета“ (1985)
• „Мера според мера“ (1981) – (заедно с Руси Чанев)
• „Трампа“ (1978) – (заедно с Владимир Ганев)
• „Авантаж“ (1977) – (заедно с Руси Чанев)

Като актьор

• „Синът на Мария“ (1982) – следователят Асенов

Библиография

• „Авантаж“. – В: Избрани български сценарии. София: Български писател, 1979, с. 93 – 180.
• „Биография на моите филми“. София: Аргос, 2020. ISBN: 978-619-91271-1-7.
• „Биография на моите филми“. Втора част. София: Нов български университет, 2022. ISBN: 978-619-23322-6-6.

Външни препратки

• Георги Дюлгеров в Internet Movie Database
• Умно село – Георги Дюлгеров в
• 77 свидетелства: Георги Дюлгеров, сайт на Кеворк Кеворкян
• Георги Дюлгеров, Поглед назад към това, което предстои (анкета), в-к „Култура“, бр. 51, 24 декември 1999 г.
• Био-библиография за Георги Дюлгеров, Регионална библиотека „П. К. Яворов“, Бургас

Интервюта

• „Георги Дюлгеров: Опитвам се да проповядвам интересно“, интервю на Виолета Цветкова, в-к „Новинар“, 3 септември 2005 г.
• „Георги Дюлгеров: Плаши ме история без културни параметри“, интервю на Геновева Димитрова, в-к „Култура“, бр. 34 (2561), 7 октомври 2009
• „Георги Дюлгеров: Когато възпроизвеждаш истинска история, хората го долавят“, интервю на Галина Спасова, в-к „Животът днес“, бр. 4