Парсек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Парсек
Парсекът е разстоянието от Слънцето до астрономически обект, който има паралаксен ъгъл от една арксекунда (не е на графиката).
Основни характеристики
Система за измерванеастрономическа
единица
Единица задължина/разстояние
Символpc
Парсек в Общомедия

Парсек (означение pc) е единица за разстояние, използвана за измерване на дълги разстояния между астрономически обекти извън Слънчевата система. Парсекът се определя като разстоянието, на което една астрономическа единица указва ъгъл от една дъгова секунда, което съответства на 648000π астрономически единици. Парсекът се равнява на разстоянието, от което отсечка с дължина 1 AU (практически равна на средния радиус на орбитата на Земята), перпендикулярна на зрителния лъч, се вижда под ъгъл от една дъгова секунда (1″)[1], тоест има паралакс от една секунда. От това определение идва и наименованието на единицата („паралакс от една дъгова секунда“). Парсекът е равен приблизително на 3,26 светлинни години, 206 265 астрономически единици или 3,0857·1016 m (около 31 трилиона километра). Използват се и кратни единици: килопарсек (kpc), мегапарсек (Mpc), гигапарсек (Gpc). Дробни единици на практика не се използват, тъй като вместо тях се използва астрономическата единица.

Най-близката звезда, Проксима Кентавър, е на около 1,3 парсека (4,2 светлинни години) от Слънцето. Повечето от звездите, които могат да се видят с невъоръжено око на нощното небе са на около 500 парсека от Слънцето.

През август 2015 г. Международният астрономически съюз приема Резолюция B2, която, като част от определението за стандартизирана абсолютна и явна болометрична скала, споменава съществуващо изрично определение за парсек като точно 648000π астрономически единици или приблизително 3,08567758149137×1016 метра (въз основа на точната SI дефиниция на МАС 2012 на астрономическата единица). Това съответства на малката ъглова дефиниция на парсека, открита в много съвременни астрономически препратки.[2]

История и деривация

Парсекът е дефиниран като равен на дължината на по-дългата страна на изключително удължен въображаем правоъгълен триъгълник в пространството. Двете измерения, на които се основава този триъгълник, са по-късата му страна, дължината на една астрономическа единица (средното разстояние Земя-Слънце) и подвладеният ъгъл на върха, противоположен на тази страна. Прилагайки правилата на тригонометрията към тези две стойности, може да бъде получена единичната дължина на другата страна на триъгълника (парсека).

Един от най-старите методи, използвани от астрономите за изчисляване на разстоянието до звезда, е да се изчисли разликата в ъгъла между две измервания на позицията на звездата в небето. Първото измерване се взима от Земята от едната страна на Слънцето, а второто - около половин година по-късно, когато Земята е на противоположната страна на Слънцето. Разстоянието между двете позиции на Земята при двете измервания е два пъти по-голямо от разстоянието между Земята и Слънцето.

Измерване стойността на един парсек

На диаграмата по-горе S представлява Слънцето, а E - Земята в една точка в орбитата си. Така разстоянието ES е една астрономическа единица (au). Ъгълът SDE е една дъгова секунда (1360 от един градус), така че по дефиниция D е точка в пространството на разстояние от един парсек от Слънцето. Чрез тригонометрия разстоянието SD се изчислява по следния начин:

Тъй като астрономическата единица е дефинирана като 149 597 870 700 m, може да се изчисли следното:

Следователно 1 парсек ≈ 206264,806247096 астрономическа единица
≈ 3,085677581 метра
≈ 19,173511577 трилиона мили
≈ 3,261563777 светлинни години

Източници

  1. Measuring the Universe. The IAU and astronomical units.
  2. Cox, Arthur N., ed. (2000). Allen's Astrophysical Quantities (4th ed.). New York: AIP Press / Springer. Bibcode:2000asqu.book.....C. ISBN 978-0387987460.

Шаблон:Астро-мъниче