Мариус Петипа
| Мариус Петипа Michel-Victor-Marius-Alphonse Petipa | |
| Мариус Петипа, първи балетмайстор на Петербургския Имперски театър | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
[Гурзуф]], Русия |
| Погребан | Тихвинско гробище, Санкт Петербург, Русия |
| Учил в | Брюкселска консерватория |
| Псевдоним | Мариус Иванович Петипа |
| Награди | орден на свети Владимир, 4-та степен Орден „Свети Станислав“ III степен Орден „Академични палми“ |
| Семейство | |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Мариус Петипа в Общомедия | |
Ма́риус Ива́нович Петипа́, роден Виктор Мариус Алфонс Петипа, (11 март 1818 – 14 юли (стар стил) 1910)[1]) е френски и руски балетист, балетен педагог и хореограф. Петипа е считан за най-значимия балетмайстор и хореограф в историята на балета.
От 1871 до 1903 г. е първи балетмайстор на Руския имперски театър (предшественик на Кировския и Маринския балет). Автор на над 50 балета, някои от които се играят напълно или частично с оригиналната хореография и до днес. Най-известните му произведения са „Дъщерята на фараона“ (1862), „Дон Кихот“ (1869), „Баядерка“ (1877), „Талисман“ (1889), „Спящата красавица“ (1890), „Лешникотрошачката“ (1892, съвместно с Лев Иванов), „Раймонда“ (1898), „Арлекинада“ (1900).
Петипа възстановява и значителен брой балети на други хореографи. Много от неговите редакции са възприети като основополагащи и се използват в последващи постановки. Такива са „Корсар“, „Жизел“, „Есмералда“, „Копелия“, „Зле опазеното момиче“ (съвместно с Иванов), „Конче-вихрогонче“ и „Лебедово езеро“ (с Иванов).[1]
Много откъси от постановки на Петипа оцеляват като самостоятелни танци, дори и ако балетите вече рядко се поставят в цялост. Такива са класическото Гранд па, па-де-троа и Детската мазурка от „Пахита“, па-де-дьото от Венецианския карнавал от „Сатанила“, па-де-дьотата от „Талисман“, „Есмералда“, „Диана и Актеон“, „Арлекинада“.
Биография
Петипа е роден в семейството на френския балетист и балетмайстор Жан-Франсоа Петипа и драматчната актриса Викторина Морел Грасо. По-големият му брат Люсиен е известен танцьор, а састера му Викторина е певица и актриса.
Петипа е въведен в балетното изкуство предимно от баща си, но уч и при Огюст Вестрис. Още от детска възраст частва в постановките на баща си. Първата му роля е на савойското момче от Танцемания (постановка Петипа-баща, хореография П. Гардел). В юношеска възраст гастролира с баща си из Франция, САЩ и Испания. Работи катоалетмайстор в Нант.
Прз 1847 г. приема покана да работи в Петербург. Танцовият му дебют е на сцената на Санкт-Петербургския болшой театър. Същата година прави дебют и като балетмайстор. Остава да работи в Русия - първо ато балетист и балетен педагог, а от 1862 г. - и като балетмайстор. Ат 1869 до 1903 г. заема длъжността "главен балетмайстор". От 1894 г. е руски поданик.
Петипа умира в Гурзуф, на 1 (14) юли 1910 г. Погребан е в Лаврата „Александър Невски“ в Санкт-Петербург.[2].
Семейство
Първата съпруга на Петипа е руската балерина Мария Суровщикова, солистка на Императорския театър. Бракът им трае 15 години - от 1854 до 1869 г. От него се раждат дъщеря Мария (1857 г.) и син Иван (1859 г.) Мария също става солистка на Имперския балет. През 1882 Петипа се жени за Любов Савицкая, дъщеря на известния руски актьор Леонид Леонидов и балерина в Имперския балет. Бракът им продължава до смъртта на Петипа. От него се раждат Надежда (р. 1874), Евгения (р. 1877), Виктор (р. 1879), Любов (р. 1880), Мария (р. 1884) и Вера (р. 1885).
Петипа има и две извънбрачни деца - син Мариус (р. 1850) от актрисата Тереза Бурден, и дъщеря от колежа в теаъра, с която живее дълго време.
Репертоар
- Опера Ле Пелетие, Париж
- 22 декември 1841 — камео в операта „Кипърската кралица“ (La reine de Chypre); Болшой театър, Санкт-Петербург
- 1847 — Люсиен д'Ервили** в „Пахита“
- 1848 — Фабио в „Сатанила“
- 1848 — Граф Албрехт в „Жизел“
- 1848 — Ахмет в „Пери“
- 1848 — Феб де Шатопер в „Есмералда“
- 1849 — Дяволино, в „Катарина, дъщерята на рабзойника“
- 1849 — „Мечтата на художника“
- 1849 — Осуалд*, „Лида, швейцарската млекарка“
- 1850 — Граф, „Своенравната съпруга“
- 1854 — Фауст, „Фауст“
- 1858 — Конрад**, „Корсар“
- 1859 — Симон, „Парижский рынок“
- 1862 — Лорд Уилсон и Таор* в „Дъщерята на фараона“
(*) — първи изплнител на ролята
(**) — първи изпълнител на ролята в Санкт-Петербург
Постановки в Болшой театър в Санкт-Петербург
Балети
- 1847 — „Пахита“ — балет в 2 действия и 3 картини, муз. Едуард Делдеве (по Жозеф Мазиле, съвместно с Фредерик Мазиле)
- 1848 — „Сатанила, или Любовь и ад“ — пантомимен балет в 3 действия и 7 картини, муз. Наполеон Ребера и Франсоа Беноа, (по Жозеф Мазиле, съвместно с Петипа-баща)
- 1849 — „Лида, швейцарската млекарка“ — балет в 2 действия и 3 картини, муз. Адалберт Гировец, (совместно с Жюл Перо)
- 1858 — „Брак во времена регентства“ — балет в 2 действия, муз. Цезар Пуни
- 1859 — „Венециански карнавал“ — гранд па-де-дьо, муз. Цезар Пуни по тема на Николо Паганини
- 1859 — „Парижский рынок“ — комичен балет в 1 действие, муз. Цезар Пуни
- 1860 — „Голубая георгина“ — Фантастичен балет в 2 действия, муз. Цезар Пуни; възобновени през 1875 (1 действие)
- 1862 — „Дъщерята на фараона“ — балет в 3 действя и 9 картини с пролог и епилог, муз. Цезар Пуни; възобновен през 1885
- 1863 — „Корсар“ — балет в 4 действия и 5 картини , муз. Адолф Адам и Цезар Пуни, (по Жозеф Мазиле)
- 1863 — „Ливанската красавица“ — фантастичен балет в 3 действия и 7 картини с пролог и апотеоз, муз. Цезар Пуни
- 1865 — „Путешествующая танцовщица“ — Епизод в 1 действие, муз. Цезар Пуни
- 1866 — „Флорида“ — балет в 3 действия и 5 картини, муз. Цезар Пуни
- 1867 — „Фауст“ — фантастичен балет в 3 действия и 7 картини, муз. Джакомо Паница и Цезар Пуни; възобновен през 1875
- 1868 — „Корсар“ — балет в 4 действия и 5 картини , муз. Адолф Адам и Цезар Пуни, с ново па „Оживялата градина“ по муз. на Лео Делиб; възобновен през 1880;
- 1868 — „Цар Кандавъл“ — Фантастичен балет в 4 действия и 6 картини, муз. Цезар Пуни
- 1870 — „Катарина, дъщерята на разбойника“ — балет в 3 действия и 4 картини, муз. Цезар Пуни
- 1871 — „Трилби“ — Фантастичен балет в 2 действия и 3 картини, муз. Юлий Гербер, възобновен през 1883
- 1871 — „Две звезди“ — муз. Цезар Пуни
- 1871 — „Дон Кихот“ — балет в 5 действия и 11 картини, муз. Лудвиг Минкус, нова редакция
- 1872 — „Камарго“ — балет в 3 действия и 9 картини, муз. Лудвиг Минкус
- 1874 — „Пеперуда“ — Фантастичен балет в 4 действия, муз. Лудвиг Минкус
- 1874 — „Наяда и рыбак“ — Фантастичен балет в 3 действия и 5 картини, муз. Цезар Пуни
- 1875 — „Разбойници“ — балет в 2 действия и 5 картини с пролог, муз. Лудвиг Минкус
- 1876 — „Приключенията на Пелей“ — митологически балет в 3 действия и 5 картини, муз. Лудвиг Минкус
- 1876 — „Сън в лятна нощ“ — фантастичеk балет в 1 действие, муз. Феликс Менделсон Бартолди и Лудвиг Минкус
- 1877 — „Баядерка“ — балет в 4 действия и 7 картини с апотеоз, муз. Лудвиг Минкус
- 1878 — „Роксана, черногорската красавица“ — фантастичен балет в 4 действия, муз. Лудвиг Минкус
- 1879 — „Дъщерята на снега“ — фантастичен балет в 3 действия и 5 картини, муз. Лудвиг Минкус
- 1879 — „Фризак цирюльник, или Двойная свадьба“ — комически фарс в 1 действие, муз. Ж. Снел, оркестровка Лудвиг Минкус
- 1879 — „Млада“ — фантастичен балет в 4 действия и 9 картини, муз. Лудвиг Минкус
- 1880 — „Дева Дуная“ — балет в 2 действия и 4 картини, муз. Адолф Адам (по Филипо Тальони)
- 1881 — „Зорайя, мавританка в Испания“ — балет в 4 действия и 7 картини, муз. Лудвиг Минкус
- 1881 — „Пахита“ — балет в 2 действия, муз. Едуард Делдеве, с доп. на Лудвиг Минкус: па-де-троа, гран-па и детска мазурка
- 1882 — „Пакерета“ — балет в 4 действия и 7 картини, муз. Пиер Беноа, Цезар Пуни и Лудвиг Минкус
- 1883 — „Кипърската статуя“ — балет в 4 действия и 6 картини с апотеоз, муз. Трубецкий
- 1884 — „Жизел“ — фантастичен балет в 2 действия, муз. Адолфа Адам
- 1884 — „Копелия“ — балет в 3 действя, муз. Лео Делиб
- 1885 — „Своенравната съпруга“ — балет в 4 действия и 5 картини, муз. Адолф Адам и Лудвиг Минкус
- 1885 — „Тщетная предосторожность“ — комически балет в 3 акта и 4 картини, муз. Петер Гертел, (съвместно с Лев Иванов)
- 1886 — „Приказ короля“ — балет в 4 действия и 6 картини, муз. А. Визентини
Постановки в Болшой театър в Москва
Балети
- 1848 — „Пахита“
- 1849 — „Сатанила, или Любов и ад“
- 1864 — „Дъщерята на фараона“
- 1868 — „Парижский рынок“
- 1865 — „Путешествующая танцовщица“
- 1868 — „Корсар“
- 1868 — „Цар Кандавъл“
- 1869 — „Дон Кихот“
- 1870 — „Трилби“
- 1883 — „Нощ и ден“ — фантастичен балет в 1 действие, муз. Лудвиг Минкус, параден спектакъл по случай коронацията на имератор Александър III
- 1896 — „Пробуждение Флоры“ — балет в 1 действие, муз. Рикардо Дриго
- 1896 — „Прелестная жемчужина“ — балет в 1 действие, муз. Рикардо Дриго, тържествен спектакъл по случай коронацията на император Николай II и Александра Фьодоровна.
Постановки в Мариинския театър
Балети
- 1870 — „Брак во времена регентства“ — балет в 2 действя, муз. Цезар Пуни, възобновен
- 1881 — „Маркитантка“ — балет в 1 действие, муз. Цезар Пуни
- 1886 — „Волшебные пилюли“ — фееричен балет в 3 действия и 13 картини, муз. Лудвиг Минкус
- 1886 — „Жертвите на Амур, или Радостта на любовта“ — балет в 1 действие, муз. Лудвиг Минкус
- 1886 — „Есмералда“ — възобновен през 1899 г.
- 1887 — „Харлемското лале“ — фантастичен балет в 3 действие и 4 картини, муз. Борис Фитингоф-Шел, съвместно с Лев Иванов
- 1888 — „Весталка“ — балет в 3 действие и 4 картини, муз. Михаил Иванов
- 1889 — „Талисман“ — фантастичен балет в 4 действия и 7 картини с пролог и епилог, муз. Рикардо Дриго; възобновен през 1895 г.
- 1889 — „Капризы бабочки“ — балет в 1 дествие, муз. Николай Кротков; възобновен през 1895 г.
- 1889 — „Сън в лятна нощ“ - възобновен
- 1890 — „Спящата красавица“ — балет-феерия в 3 действия с пролог, муз. Чайковски
- 1890 — „Ненюфар“ — хореографична фантазия в 1 действие, муз. Николай Кротков
- 1891 — „Калькабрино“ — фантастичен балет в 3 действие, муз. Лудвиг Минкус
- 1891 — „Цар Кандавъл“
- 1892 — „Силфида“ — балет в 2 действия, муз. Жан Шнейцхофер; с муз. доп. от Рикардо Дриго
- 1892 — „Пахита“
- 1892 — „Наяда и рыбак“
- 1892 — „Лешникотрошачката“ — фантастичен балет в 2 действия,, муз. Чайковски, по мотиви на приказката на Ернст Хофман
- 1894 — „Тщетная предосторожность“
- 1895 — „Лебедово езрео“
- 1895 — „Пробуждение Флоры“
- 1895 — „Парижский рынок“
- 1895 — „Конче-вихрогонче“
- 1896 — „Привал кавалерии“ — характерен балет в 1 действие, муз. Иван Армсгеймера
- 1896 — „Млада“
- 1896 — „Синята брада“ — балет-феерия в 3 дейсвтия и 7 картини с апотеоз, муз. Пьотр Шенк
- 1898 — „Раймонда“ - балет в 3 действия и 4 картини, муз. Александър Глазунов
- 1898 — „Дъщеррята на фараона“
- 1899 — „Корсар“ — балет в 4 действия и Адолф Адам; Цезар Пуни, Лео Делиба, с нови валсове и адажио по муз. от Рикардо Дриго
- 1899 — „Жизел“
- 1900 — „Испытание Дамиса“ — балет в 1 действие, муз. Александър Глазунов
- 1900 — „Жемчужина (Прелестная жемчужина)“
- 1900 — „Годишните времена“ — алегоричен балет в 1 действие, муз. Александър Глазунов
- 1900 — „Арлекинада“
- 1900 — „Баядерка“
- 1901 — „Фиамета“ — фантастичен балет в 4 действия, муз. Лудвиг Минкус (съвместно с Лев Иванов)
- 1903 — „Вълшебното огледало“ — фантастичен балет в 4 действия и 7 картини, муз. Арсений Корещенко
Награди
- Златен медал „За усърдие“ на лента на Св. Станислав
- Златен медал „За усърдие“ на лента на Св. Анна
- Златен медал „За усърдие“ на лента на Св. Владимир
- Златен медал „За усърдие“ на лента на Св. Александър Невски
- Златен медал „За усърдие“ на лента на Св. Андрей
- Орден Св. Владимир IV степен
- Орден Св. Анна II степен
- Орден Св. Станислав III степен
- Командор Орден „Академични палми“ (Ordre des Palmes académiques)
- Командор Орден на Румънската корона
- Офицер Орден на Изабела Католичка (Испания)
- Командор Орден "Лъв и Слънце" (Персия)