Нигер
- Вижте пояснителната страница за други значения на Нигер.
| Република Нигер République du Niger | |
| Девиз: Fraternité, Travail, Progrès „Братство, труд, прогрес“ | |
| Химн: La Nigérienne | |
.svg?lang=bg) Местоположение на Нигер | |
| География и население | |
|---|---|
| Площ | 1 267 000 km² (на 21-во място) |
| Води | 0,02% |
| Климат | субтропичен |
| Столица | Ниамей |
| Най-голям град | Ниамей |
| Официален език | |
| Религия | 99,3% ислям 0,3% християнство 0,2% анимизъм 0,1% нерелигиозност |
| Демоним | нигерец |
| Население (2021) | 24 112 753 (на 57-о място) |
| Население (2012) | 17 138 707 |
| Гъстота на нас. | 17 души/km² |
| Градско нас. | 50,3% (на 127-о място) |
| Управление | |
| Форма | унитарна република под военна диктатура |
| Президент | Абдурахаман Тиани (частично признат) |
| Министър-председател | Али Ламин Зейне |
| Организации | ООН, Африкански съюз и др. |
| Законодат. власт | Национален съвет за защита на родината |
| История | |
| Независимост | от Франция |
| Република | 18 декември 1958 г. |
| Обявена | 3 август 1960 г. |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2018) | 23,475 млрд. щ.д. (на 140-о място) |
| БВП на човек (ППС) | 1213 щ.д. (на 183-то място) |
| БВП (ном., 2018) | 9869 млрд. щ.д. (на 136-о място) |
| БВП на човек (ном.) | 510 щ.д. (на 179-о място) |
| ИЧР (2019) | 0,394 (нисък) (на 189-о място) |
| Джини (2014) | 34,0 (среден) |
| Прод. на живота | 62,0 години (на 162-ро място) |
| Детска смъртност | 83,7 (на 126-о място) |
| Грамотност | 69,1% (на 138-о място) |
| Валута | CFA франк (XOF) |
| Други данни | |
| Часова зона | WAT (UTC+1) |
| Автомобилно движение | дясно |
| Код по ISO | NE |
| Интернет домейн | .ne |
| Телефонен код | +227 |
| ITU префикс | 5U |
| Официален сайт | www.presidence.ne |
| Нигер в Общомедия | |
Република Нигер (на френски: République du Niger) е държава в Западна Африка. На север граничи с Алжир и Либия, на запад – с Буркина Фасо и Мали, на изток – с Чад, а на юг– с Нигерия и Бенин. Страната няма излаз на море и се намира в една от най-сухите части на пустинята Сахара. Страната носи името на река Нигер, която минава през територията ѝ и е основен водоизточник на населението. Столица е град Ниамей.
Нигер се нарежда сред най-слабо развитите страни в света и има нисък индекс на човешко развитие. От 1960 до 1974 г. управлението е еднопартийно, а след това е в ръцете на военна хунта. След 1991 г. е установено демократично управление, но честите суши и почти пълното отсъствие на здравеопазване и образование са причина стандартът на живот да продължава да бъде нисък. Проблем създават и бунтовете на туарегите в крайните северозападни региони на страната.
Страната е богата на полезни изкопаеми като уран, въглища, желязо, злато и нефт.
Етимология
Страната е наречена на река Нигер. За произхода на името на самата река има няколко предположения. Най-ранната засвидетелствана употреба на думата е от 1550 г. в трудове на андалуско-берберския изследовател Лъв Африкански.[1] В миналото се е смятало, че името идва от латинската дума niger („черен“) но днес тази хипотеза е почти изцяло отхвърлена.[2] Названието нигер вероятно произлиза от туарегския израз гхер-н-гхерен, който означава „река на реките“.[3] Друго предположение е свързано с имената, които александрийският географ Клавдий Птолемей обозначава две сухи реки (уади) в региона – Гир в днешен Алжир, и Ни-Гир, която вероятно е днешната река Нигер.[2]
История
За разлика от днес преди 5000 години Сахара и земите на днешен Нигер са били покрити от плодородни равнини. Там са съществували древни култури, занимаващи се със земеделие и животновъдство. Оставените от тези цивилизации рисунки свидетелстват за развито общество, опитомило различни видове животни, изработвало колесници и керамични съдове. Най-старите такива изображения са на възраст от около 12 000 години. Според доклад на ЮНЕСКО е възможно обработването на желязо в тази част на Сахара да е започнало около 1500 година преди Христа.[4]
Най-голямата държава, съществувала на територията на днешен Нигер, е царство Сонгхай. След нейното унищожаване в края на 16 век започват да се формират съюзи между туарегските племена. С времето техните конфедерации се изместват на юг и започват сблъсъци със Сокотския халифат. Първият западен изследовател, стъпил по тези земи, е шотландецът Мънго Парк, обиколил Сахара заедно с германеца Хайнрих Барт в търсене на изворите на река Нигер. Към 1900 г. пристигат френските колонизатори и през 1922 г. Нигер официално става френска колония, част от Френска Западна Африка.
След промени във френската конституция, даващи по-големи правомощия на колониите, на 4 януари 1959 г. в Нигер се провеждат избори за местен парламент, или т.нар. териториално събрание. Основните участници са Прогресивната партия на Нигер (местен клон на Африканското демократично движение, подобно на Чадската прогресивна партия) и Африканското социалистическо движение (познато като САВАБА). ППН е оглавявана от Амани Диори, а АСД – от Джибо Бакари. Прогресивната партия побеждава в изборите, печелейки 54 места в 60-местния парламент. Социалистическото движение печели едва 4 места, останалите 2 са спечелени от други партии. През 1959 г. Диори става президент и министър-председател с одобрението на много местни племенни вождове и с подкрепата на Франция. До 1960 г. френското правителство забранява всички партии, освен Прогресивната, превръщайки Нигер в еднопартийна държава.
На 3 август 1960 г. е обявена независимост. През декември същата година Народното събрание избира официално Диори за президент. Управлението му се характеризира със запазването на местните племенни структури, както и добрите отношения с Франция. Въпреки това администрацията му е силно корумпирана и правителството не успява да се справи с глада и сушата в началото на 1970-те. Това предизвиква вълна от недоволство, която обаче правителството игнорира. Междувременно отношенията между Нигер и Франция се влошават след посещението на Жорж Помпиду, който остава разочарован от организацията при добива на уран – суровина, изключително важна за френската енергетика и армия. Заедно с това нараства и етническото напрежение, понеже в кабинета на Диори не е имало представители от народите хауса и фула, които съставят 40% от населението на страната. Въпреки това президентът се задържа на власт и дори увеличава правомощията си, поемайки контрол над външното министерство и министерството на отбраната.
На 15 април 1974 г. началникът на Щаба на нигерската армия подполковник Сейни Кунче извършва военен преврат и сваля Диори от власт. Той установява военна хунта, разпуска парламента, суспендира конституцията и освобождава всички политически затворници, арестувани по време на предишния режим. Хунтата ограничава правата на гражданите и свободата на словото, но постига икономически напредък. Кунче умира през 1987 и е заменен от полковник Али Саибу, който управлява до 1993 година. Тогава се провеждат и първите демократични избори.
Страната обаче остава неспокойна – туарегите организират въоръжена съпротива срещу централната власт, докато новите институциите на президента и премиера не могат да постигнат политическа хармония и отношенията между тях са замразени. Туарегският бунт приключва с мирно споразумение през 1995 година, но кризата в правителството не е решена. Като цяло 1990-те години са белязани от размирици, вътрешнополитическа нестабилност, многобройни опити за изработване на демократична конституция и два преврата. След 2000 година конфликтът с туарегите се разгаря отново и добивът на уран бива прекъсван на места. През 2004 година се провеждат местни и президентски избори. За президент е избран Танджа Мамаду, но към края на втория си мандат той изразява желание да промени конституцията и да се кандидатира за трети път. Заради тези с действия Мамаду е свален от власт от военните, които впоследствие организират референдум за конституция и свикват нови избори на 31 януари 2011. Махамаду Исуфу, дългогодишен опозиционен водач от Нигерска партия за демокрация и социализъм е избран за президент на втори тур.
През нощта на 26 срещу 27 юли 2023 Година е извършен Държавен преврат от армията
Държавно устройство
Нигер е полупрезидентска република с военна диктатура.
Административно деление
Нигер е разделена на 7 административни региона и 1 район, включващ столицата на страната град Ниамей. Административните региони са подразделени на департаменти, чийто общ брой е 36.
География
|
,_dusty_sunset.jpg?lang=bg)
|
| Горе: Сателитна снимка на Нигер; Долу: Пясъчни дюни и долини недалеч от Ниамей |
Нигер е разположена почти в сърцето на Сахара и няма излаз на море. Около 80% от територията ѝ са заети от пустинята, останалите 20% са покрити от савана, подходяща за животновъдство и земеделие. С площ от 1 267 000 км², Нигер е на шесто място по големина в Африка след Судан, Алжир, ДР Конго, Либия и Чад. Общата дължина на границите е 5834 километра, от които най-дълга е тази с Нигерия на юг (1608 км); Нигер също граничи с Алжир на северозапад (951 км), с Мали на запад (838 км), с Буркина Фасо на югозапад (622 км), с Либия на североизток (342 км), с Чад на изток (1196 км), и с Бенин на юг (266 км).[5]
От изток на запад страната е с дължина около 1460 километра, а от север на юг – към 1200 километра. Условно Нигер може да бъде разделена на три географски региона – изцяло пустинна северна част, преходна зона и по-влажен и плодороден равнинен пояс в най-южните части.[6] В северната част платото Аир е най-отличаващият се планински масив. В Аир се намира връх Мон Багзан (2022 метра над морското равнище), най-високата точка в Нигер. В крайната североизточна част на страната се намира друг масив - платото Джадо, което на изток оформя връзка с планините Тибести в северен Чад. Между Аир и Джадо е разположена пустинята Тенере, която в по-голямата си част е пясъчно море, или т.нар. ерг. В централните и южните части преобладават по-ниски плата, долини и сухи речни корита, наречени далол – остатъци от пресъхнали в древността притоци на река Нигер.[6] Средната надморска височина е 474 метра.[5]
Нигер е една от най-сухите и горещи страни в света, но в най-южните части на страната климатът е по-влажен. Сезоните са два – сух и дъждовен (от февруари/март до май – сух горещ, от октомври до февруари – сух хладен, а от юни до септември – дъждовен).[7] По време на горещия сух сезон температурите са в максимум; най-горещ е месец май, когато следобедните температури в цялата страна достигат 42°− 45° по Целзий. Най-студен е месец януари, когато следобедните температури са средно около 30°, но амплитудите са големи, особено на север, където нощно време температурата може да падне под нулата.[7] Януари и февруари са белязани от горещия североизточен вятър харматан, а през април и май от Атлантическия океан навлизат пасати. При сблъсъкът на тези въздушни маси се образуват шквални линии с интензивни гръмотевични бури, които са предвестник на дъждовния сезон. Самият дъждовен сезон е кратък, валежните количества варират силно според региона, и началото му е непредвидимо (често закъснява или подранява), което създава значителни рискове за земеделието. Август е дъждовен месец във всички части на страната с изключените на най-крайните пустинни северни райони.[7]
Основният водоизточник е една от най-дългите африкански реки – Нигер. Тя е дълга 4200 км, от които 500 текат на територията на страната. По-големи притоци също са важен водоизточник за населението. Това са Тапоа, Мекру, Сирба, Даргол и други. Едва 0,2% от общата площ на държавата са водни басейни. Другият значим воден басейн е езерото Чад на изток.[7] Заедно с река Нигер, тези два водни басейна са остатъци от някогашните пълноводни реки, езера и речни долини, които са текли в тази част на Сахара в дълбоката древност. От древните реки са останали само корита, някои от които влажни, а в част от тях все още текат малки реки, които се вливат в Нигер. От Аир на юг към Нигер се спускат т.нар. кори – също остатъци от реки, под чиито пясъци все още има вода. В най-южните региони около Маради (където дъждовните количества достигат до 700 mm годишно[8]) и Зиндер има постоянни езера, както и временни водни басейни, образуващи се след августовските дъждове.[7] В пустините на север единствените постоянни водни източници са в оазисите, като Билма и Тимия.
Полезните изкопаеми включват уран (едни от най-големите запаси в света), петрол, въглища, калай, фосфати, злато, молибден, сол и гипс.
Население
По-голямата част от населението на страната е съсредоточено в южната част на страната в близост до границата с Нигерия и Бенин. Около 94% от жителите на страната изповядват исляма.
Към 52% от населението на Нигер принадлежат на народа хауса, над 23% са от народите диерма и сонгай, а 8% са от берберите туареги.
74% от мъжете и 90% от жените са неграмотни.
Икономика
Икономиката на Нигер се базира почти изцяло на земеделието и животновъдството, както и на добива на уран. Сушата, високият прираст на населението и понижените цени на урана представляват основен проблем за страната.
Въпреки че е богата на природни ресурси, Нигер се нарежда сред най-бедните и слаборазвити държави в света поради преобладаващия пустинен терен, корупцията и ниската грамотност на населението, които предполагат липса на специалисти и на стимул за инвестиции.
Официалната валута е западноафриканският CFA франк. Средната работна заплата е една от най-ниските в света – 600 – 1000 франка на ден, което се равнява на около 1 евро. Уранът допринася за 72% от износните печалби. В района между река Нигер и границата с Буркина Фасо има значителни запаси на злато, към чийто добив проявяват интерес чужди компании.
Държавната Китайска национална нефтена компания е подписала споразумение за 5 млрд. щ.д., според което Китай ще разработи нефтеното находище в района на Агадем, ще построи 2000-километров нефтопровод и рафинерия с капацитет 20 000 барела на ден. Работата по проекта започва през 2009.[9]
Култура
Други
Бележки
- ↑ Cana, Frank Richardson. Niger // Encyclopedia Britannica 1911. Т. 19. с. 676.
- ↑ а б Jeffreys, Mervyn David Waldegrave. Niger : Origins of the Word // Cahiers d'Études africaines 4 (15). 1964. DOI:10.3406/cea.1964.3019. с. 443–451.
- ↑ Hunwick, John O. Timbuktu and the Songhay Empire: Al-Sadi's Tarikh al-Sudan down to 1613 and other contemporary documents. Leiden, Brill, 2003. ISBN 978-90-04-11207-0. с. 275 Fn 22.
- ↑ Обработка на метали в Африка – ЮНЕСКО
- ↑ а б CIA .
- ↑ а б Relief .
- ↑ а б в г д Climate .
- ↑ Samuel Decalo, Historical Dictionary of Niger (3rd ed.). Scarecrow Press, Boston & Folkestone, (1997) ISBN 0-8108-3136-8 стр. 209–210
- ↑ Niger set to become oil producer // BBC. 3 юни 2007. Посетен на 7 юни 2008.
Библиография
- Niger // Енциклопедия Британика, 2023. Посетен на 12 август 2023.:
- Relief // Посетен на 12 август 2023.
- Drainage & soils // Посетен на 12 август 2023.
- Climate // Посетен на 12 август 2023.
- Plant & animal life // Посетен на 12 август 2023.
- Settlement patterns // Посетен на 12 август 2023.
- Linguistic groups // Посетен на 12 август 2023.
- Ethnic groups // Посетен на 12 август 2023.
- Religious groups // Посетен на 12 август 2023.
- Demographic trends // Посетен на 12 август 2023.
- Economy // Посетен на 12 август 2023.
- Agriculture, forestry, and fishing // Посетен на 12 август 2023.
- Government and society // Посетен на 12 август 2023.
- History of Niger // Посетен на 12 август 2023.
- Early cultures // Посетен на 12 август 2023.
- Colonial administration // Посетен на 12 август 2023.
- Independence & conflict // Посетен на 12 август 2023.
- 2009 constitutional crisis // Посетен на 12 август 2023.
- Military coup and return to civilian rule // Посетен на 12 август 2023.
- Niger // CIA World Factbook. Централно разузнавателно управление, 8 август 2023. Посетен на 12 август 2023.
Външни препратки
- Информация за Нигер в CIA World Factbook (на английски език)
- Уикимедия Атлас на Нигер
.svg?lang=bg) |
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка. Можете да се включите към Уикипроект „Африка“. |
| ||||||||||||||||||||||||||
| |||||
| |||||
|
