Лукреция Торнабуони

Лукреция Торнабуони
господарка на Флоренция
Лични данни
Родена	22 юни 1427 г. Флоренция
Починала	28 март 1482 г. Флоренция
Семейство
Династия	Торнабуони
Баща	Франческо ди Симоне Торнабуони
Майка	Нана ди Николо ди Луиджи Гуикардини
Брак	Пиеро ди Козимо Медичи
Потомци	Бианка, Лукреция, Лоренцо, Джулиано
Лукреция Торнабуони в Общомедия

Лукрèция Торнабуòни (на италиански: Lucrezia Tornabuoni, * 22 юни 1425 във Флоренция, Флорентинска република; † 28 март 1482, пак там) е италианска поетеса, господарка на Флоренция чрез брака си с Пиеро ди Козимо де Медичи „Подагрения“ и майка на Лоренцо Великолепни. Нейни потомци са папа Климент VII и френската кралица Катерина де Медичи.

Произход

Произхожда от благородническия род Торнабуони. Дъщеря е на Франческо ди Симоне Торнабуони, търговец и посланик, и на третата му съпруга Франческа Пити. Полусестра е на Джовани Торнабуони.

Биография

Доменико Гирландайо, Три жени, детайл от Раждането на Йоан Кръстител, Капела Торнабуони в Санта Мария Новела, Флоренция. Лукреция, сестра на поръчителя Джовани Торнабуони, е най-възрастната жена вдясно.

Лукреция е приятелка на личности като поетът Луиджи Пулчи (който я прославя в песен XXVIII на поемата си „Морганте“), и поетът и писателят Анджело Полициано. Тя се омъжва за сина на Козимо де Медичи, Пиеро през 1444 г. Пиеро е също толкова интелигентен мъж и любител на изкуствата и културата като нея, с 9 години по-възрастен от нея. Сем. Торнабуони е сред онези от фракцията на Медичите, които помагат на Козимо да се върне във Флоренция след изгнанието му и бракът между двамата скрепява този съюз. Двамата имат седем деца. Те ги обграждат с култура на най-високо равнище, избирайки за тях преподаватели - експерти в класическата литература, философията, счетоводството и политиката, внушавайки на децата си идеалите за красота и за новия ренесансов човек.

Благодарение на пряката си ангажираност, карайки да я приемат в римските дворове, Лукреция избира за съпруга на най-големия си син Лоренцо Клариса Орсини. Клариса за първи път носи благородническа кръв в сем. Медичи, както и решителен съюз между Медичите и Орсини, което е особено ценно в бъдеще, за да получи първото номиниране за кардинал за своя внук Джовани, който по-късно става папа Лъв X. Погледнато назад, брачната политика, прилагана от Лукреция, е едно от онези действия, които имат най-голямо значение в семейната история, чиито последици в дългосрочен план благоприятстват църковната кариера на някои от представителите на Медичите, гарантиращи богатство и престиж за семейството в идните векове.

Лукреция пише множество писма по време на престоя си в Рим, достигнали до нас. Нейният търговски манталитет блести в тях, когато става дума за търсене на жена за Лоренцо. След като среща Клариса, тя описва нейните силни и слаби страни на съпруга си като в сух търговски договор.

От нейния епистоларий (общо 49 писма, написани между 1446 и 1478 г.) се запознаваме и със светския живот и забавите във Флоренция, както и с положението на флорентинките, които се радват на известна свобода. Съпругът ѝ Пиеро също ѝ дава задачата да се занимава с раздаването на милостиня на нуждаещите се, към която тя добавя някои печалби, произтичащи от нейния бизнес: покупка и продажба на земя, финансиране на търговци и занаятчии и др. Сред облагодетелстваните от нейните дарения са манастири на монахини, достойни жени без зестра или дребно духовенство. Тези дела са и една от причините за масовата подкрепа на партията на Медичите, която неведнъж се е оказвала ключова в тяхната семейно-политическа история. В едно от писмата на Лукреция е написаното, че това, което е добро за Флоренция и Тоскана, е добро и за сем. Медичи.

Лукреция пише няколко сонета, които чете на известни поети, сравнявайки ги с техните творби. Точната датировка на тези произведения не е известна. Анджело Полициано ги описва като „възхвали, сонети и тринарии“ и сам ги чете. Има пет нейни стихотворения с библейска тематика (Свещени истории, посветени на Сузана, Тобия, Юдита, Естер и Йоан Кръстител ), осем възхвали (laudi – химни за популярна духовна музика) и песен на народен език, вдъхновена от произведенията на онези поети, които Лукреция и съпругът ѝ защитават. Лукреция е първата жена в западната култура, която се занимава с биографиите на библейски герои и по-специално с женските фигури в Библията, които дори Бокачо в своя De mulieribus claris до голяма степен пренебрегва. На нея се дължи и Параклисът на посещението в Базилика „Сан Лоренцо“ във Флоренция.

Тя умира на 54-годишна възраст, няколко години след Заговора на Паци, в който тя твърдо е на страната на сина си Лоренцо.

Лукреция Торнабуони в изкуството

Има множество нейни портрети, оставени от най-добрите ренесансови художници: Сандро Ботичели (който може би я изобразява като Мадона в Мадона Магнификат), Доменико Гирландайо, Филипино Липи и др. Вероятен неин портрет е Портрет на млада жена от Ботичели, днес съхраняван в Палатинската галерия на Палацо Пити във Флоренция (според други хипотези той би бил портрет на Симонета Веспучи, Фиорета Горини, Алфонсина Орсини или Клариса Орсини).

Брак и потомство

∞ 1444 г. за Пиеро ди Козимо де Медичи „Подагрения“ (* 14 юни 1416, Флоренция, Флорентинска република; † 2 декември 1469, пак там), господар де факто на Флоренция от 1464 до 1469 г., син на Козимо де Медичи „Стария“ и Контесина де Барди. Двамата имат четирима сина (от които двама умират като бебета) и една или две дъщери:

• Бианка (* 10 септември 1445, Флоренция; † април 1488), ∞ 1459 за Гулиелмо де Паци, господар на Чивитела
• Лукреция, известна като Нанина (* 14 февруари 1448, Флоренция; † 14 май 1493), ∞ 1466 за известния писател хуманист Бернардо Ручелай, от когото има 5 деца.
• Лоренцо Великолепни (* 1 януари 1449, Флоренция, Флорентинска република, † 8 април 1492, Вила „Медичи“ в Кареджи, пак там), наречен още Лоренцо Великолепни, е италиански държавник, банкер, де факто владетел на Флоренция от 1469 г. до смъртта си и най-могъщият и ентусиазиран покровител на ренесансовата култура в Италия. Той също така е писател, меценат, поет и хуманист, както и един от най-значимите политици на Ренесанса, както заради това, че въплъщава идеала на хуманистичния принц, така и заради неговото много разумно и дипломатично управление на властта, ∞ за Клариса Орсини, от която има 10 деца.
• Джулиано (* 28 октомври 1453, Флоренция; † 26 април 1478, пак там), убит по време на Заговора на Паци. Има извънбрачен син Джулио, който става папа Климент VII
• Син (* ?, † като бебе)
• Син (* ?, † като бебе)
• Мария (* сл. 1453, † 1479), вероятно извънбрачна, ∞ 1474 за Леонето де Роси, известен банкер.

Източници

• Sacred Narratives by Lucrezia Tornabuoni. Edited and translated by Jane Tylus. University of Chicago Press, 2001
• Robin, Diana Maury, Larsen, Anne R. and Levin, Carole (2007). Encyclopedia of women in the Renaissance: Italy, France, and England. ABC-CLIO, Inc.
• Pernis, Maria Grazia and Adams, Laurie (2006). Lucrezia Tornabuoni de' Medici and the Medici family in the fifteenth century. Peter Lang Publishing, Inc, New York.
• Neil D. Thompson and Charles M. Hansen, „A Medieval Heritage: The Ancestry of Charles II, King of England“, The Genealogist, at 22(2008):105 – 06
• Marcello Vannucci, Le donne di casa Medici, Newton Compton Editori, Roma 1999, ristampato nel 2006 ISBN 88-541-0526-0

Бележки

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Lucrezia Tornabuoni в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​