Редактиране на „ФК Ханза (Росток)“

{{Без източници|2023-06-24}}
{{футболен отбор
| име на отбора  = ФК Ханза Росток
| герб           = F.C. Hansa Rostock Logo.svg
| оригинално име = FC Hansa Rostock
| прозвище       = „Моряците“<br>'''Членове''': 4800<br>'''Фенклубове''': 178
| основан        = [[28 декември]] [[1965]]
| адрес          = [[Росток]], [[Германия]]
| стадион        = [[ДКБ-Арена|Де Ка Бе-Арена]]<br><small>(бивш Остзе Щадион)</small><br>Росток, Германия{{Флагче|Германия}}
| капацитет      = 29 000
| президент      = {{Флагче|Германия}} [[Дирк Грабов]]<br>{{Флагче|Германия}} [[Рене Ридлевиц]]-спортен директор
| старши треньор = {{Флагче|Германия}} [[Йенс Хертел]]
| първенство     = [[Втора Бундеслига]]
| сезон          = 2021/22
| място          =  '''13-то'''
| спонсор        = '''Виндщерке 11''' (Windstärke 11)
| екипировка     = '''Масита''' (Masita)
| pattern_la1=_Hansa0910Home|pattern_b1=_Hansa0910Home|pattern_ra1=_Hansa0910Home
| leftarm1=0000FF|body1=0000FF|rightarm1=0000FF|shorts1=FFFFFF|socks1=0000FF
| pattern_la2=_Hansa0910Away|pattern_b2=_Hansa0910Away|pattern_ra2=_Hansa0910Away
| leftarm2=FFFFFF|body2=FFFFFF|rightarm2=FFFFFF|shorts2=0000FF|socks2=FFFFFF
}}

'''ФК Ханза Росток''' ({{lang|de|FC Hansa Rostock}}) е германски футболен отбор от град [[Росток]], провинция [[Мекленбург-Предна Померания]], [[Германия]], с около 4800 членове. Основан е на [[28 декември]] [[1965]] г. в бившата [[Германска демократична република|ГДР]] след преобразуването на футболното поделение на създадения през [[1954]] г. спортен клуб ''Емпор Росток''.

Ханза е единственият футболен отбор от бившата [[Източна Германия]], който след падането на [[Берлинската стена]] не напуска първите две дивизии на [[Германия]]. Най-големият му успех в историята е спечелването на последните издания на първенството и купата на [[Германска демократична република|ГДР]] през [[1991]] г.

== История ==
=== Началото като Емпор Росток ===
==== 1954 – Основаването на Емпор Росток ====
През [[1954]] г. във връзка с програма за развитието на спорта в районите на [[Германска демократична република|Германската демократична република]] се създават спортни клубове в окръжните центрове на страната, занимаващи се само и изключително със спорт, за разлика от съществуващите до този момент браншови организации, практикуващи спорт в свободното време на работниците. В [[Росток]], най-големия източногермански град на север от [[Берлин]], на [[11 ноември]] [[1954]] г. се създава спортният клуб ''Емпор Росток'', развиващ седем вида спорт. Завършеният на [[27 юни]] същата година стадион [[ДКБ-Арена|Остзеещадион]] е предаден на ръководството на клуба.

След изпадането на ''Мотор Висмар'' от първа дивизия на [[Германска демократична република|ГДР]] през сезон 1954/55 северните райони на страната остават без представител в най-високото футболно ниво. Така докато силните саксонски отбори се борят за титлата, северняците потъват в неизвестност. Това не се харесало на ръководителите на източногерманския футбол, държащи на „равномерност и разпределение“ в спорта, и в течение на кампанията 1954/55 саксонският тим ''Емпор Лаутер'' е командирован в [[Росток]]. Главен инициатор за това е ''Карл Мевис'', първи секретар на комунистическата партия в окръг Росток. Това не е прецедент в практиката на „командироването“, като през [[1953]] г. по подобен начин ''Форвертс Лайпцих'' е изпратен в [[Берлин]].

''Емпор Лаутер'' и ''Емпор Росток'' принадлежат към браншовата организация ''Емпор'', но към момента на обединението лаутерци са временен водач на първенството с 10 точки. Все пак в саксонския град те не разполагат с възможностите, които Росток предлага в инфраструктурно и организационно отношение. Преместването на отбора предизвиква протестите на обществеността в [[Лаутер]], трима играчи на тима са изпратени в ''Мотор Цвикау'', други отиват да играят в долни дивизии, а някои футболисти просто спират с футбола. В крайна сметка общо 12 играчи и треньорът [[Освалд Пфау]] заминават за града на [[Балтийско море]]. Впоследствие гостуванията на ''Емпор Росток'' в [[Саксония]] преминават пред скандирания за предателство от публиката на домакините.

В началото ростокският клуб играе предимно с млади таланти от северните провинции на [[Германска демократична република|ГДР]], като по-опитните и изградените играчи рядко „акостират“ на брега на Балтийско море.

=== От 1954 до 1965 г.– „Вечните втори“ ===
В 11. кръг на първенството, изигран на [[14 ноември]] [[1954]] г., първодивизионният ростокски отбор играе първата си официална среща пред 17 000 на [[ДКБ-Арена|Остзеещадион]] срещу [[Кемниц (отбор)|Хеми Карл-Маркс-Щат]]. Мачът завършва 0:0, а ''Емпор Росток'' се свлича в надолу в класирането като завършва шампионата на деветото място. Все пак е дистигнат финалът за '''Купата на ГДР''' в [[Лайпцих]], загубен от [[Ерцгебирге Ауе|Висмут Карл-Маркс-Щат]] с 2:3 след продължения.

Въпреки че заема второто място в началото на първенството през [[1955]] г. и се сдобива с национален футболист на [[Източна Германия]] в лицето на [[Герхард Шалер]], ''Емпор Росток'' финишира последен през [[1956]] г. и изпада във втора дивизия. Треньорите [[Вили Мьоринг]], [[Ерих Дител]], [[Лотар Визенер]] и [[Курт Цапф]] безуспешно се опитват да предотвратят изпадането. Под ръководството на [[Хайнц Крюгел]] ростокци веднага се завръщат в елитната дивизия, след като прекарват само една година в „изгнание“. Освен класирането, ''Емпор Росток'' постига и второ участие на финал за купата, отново загубено след продължения – 1:2 от [[Локомотив Лайпцих]].

След това си добро представяне ''Емпор Росток'' се стабилизира в ''Оберлигата'' и при новия наставник [[Валтер Фрич]] губи нов финал в турнира за купата на страната през [[1960]] г. – 2:3 срещу ''Мотор Йена'' след продължения, въпреки че до 63 минута води с 2:0. Сезон 1961/62 е още по-успешен и отборът печели сребърните медали в първенството, но преди последния кръг изостава на 1 точка от първия ''Форвертс Берлин'', като го приема на [[ДКБ-Арена|Остзеещадион]] в последния си мач. Домакинското преимущество не е използвано и ''Емпор Росток'' губи срещата с 1:3 пред 30 000 зрители. След успеха ростокския тим е избран за „отбор на 1961“ от редакцията на спортно списание, а нападателят на клуба [[Артур Биалас]] става голмайстор на шампионата с 23 попадения.

През сезоните 1962/63 и 1963/64 ''Емпор Росток'' отново е втори с изоставане с 6 и 2 точки съответно от ''Мотор Йена'' и [[Заксен Лайпцих|Хеми Лайпцих]]. Оттук клубът е наречен „вечния втори“ от противниковите запалянковци. Четирима футболисти от [[Росток]] са включени в олимпийския отбор на [[Германска демократична република|ГДР]] за [[Летни олимпийски игри 1964|Олимпийските игри през 1964 г.]] – [[Волфганг Бартелс]], [[Юрген Хайнш]], [[Херберт Панкау]] и [[Клаус-Дитер Заахаус]]. Куриозното е, че тези футболисти печелят бронзовите медали на олимпиадата, а с клубния си отбор завършват едва пети в първенството 1964/65. Треньорът [[Валтер Фрич|Фрич]] е заменен през април [[1965]] г., а постът му временно е зает от [[Курт Цапф]], преди да дойде и постоянният наследник [[Герхард Глезер]].

=== Ханза Росток ===
==== От 1965 до 1973 г.– Началните години ====
[[Файл:Bundesarchiv Bild 183-H1212-0203-002, DDR-Fußball-Oberligamannschaften.jpg|мини|upright=1.4|Отборна снимка за сезон 1969/70]]

На [[28 декември]] [[1965]] г. в 18:32 часа футболното подразделение на ''Емпор'' в [[Росток]] се закрива и се създава чисто футболният клуб '''Ханза Росток'''. Решението е взето от спортните ръководители на [[Източна Германия]] с цел да се създаде силен футболен център в прибалтийския град. Първият чисто футболен клуб на [[Германска демократична република|ГДР]] е [[1. ФК Магдебург|Магдебург]] от [[22 декември]] [[1965]] г., а през следващия месец следват формиранията на футболните формации от [[Берлин]], [[Кемниц]], [[Ерфурт]], [[Хале]] и [[Лайпцих]]. За име на новия отбор са се обсъждали „Ханза“ и „Коге“, които смислово са свързани със средновековната германска дума ''Ханзе'' (на [[Български език|български]] ''Пристанище'') и показват историческото наследство на града като важен пристан на [[Балтийско море]]. Първи ръководител на Ханза става [[Хайнц Нойкирхен]].

През втория дял на сезона 1965/66 Ханза Росток играе постоянно и завършва първенството на четвъртото място, а през следващата кампания отборът е десети. Тогава се постига и четвърти финал за ''Купата на ГДР'' и за разлика от предишните три пъти Ханза губи в редовното време от ''Мотор Цвикау'' с 0:3. За началото на сезон 1967/68 градските противници от ''Форвертс Росток'' са изпратени да играят в [[Щралзунд]], за да подкрепят местния футбол, като по този начин съперничеството между двата ростокски отбора отслабва. В края на сезона Ханза финишират втори на 5 точки от шампиона [[Карл Цайс Йена]], а футболистът [[Герд Костман]] е голмайстор на първенството (15 гола). Клубът получава правото да играе в турнира за ''Купата на панаирните градове'' (днешната [[Купа на УЕФА]] или [[Лига Европа]]). Там източногерманците преодоляват френския [[Ница (отбор)|Ница]] в първия кръг, но след това отпадат от [[Фиорентина]] след допуснат гол като домакин. Четвъртото място през сезон 1968/69 означава ново участие на европейската сцена, а 18-те гола на [[Герд Костман|Костман]] – нов голмайсторски приз. Наставникът [[Герхард Глезер|Глезер]] все пак е сменен през май [[1969]] г. от [[Лотар Визенер]], а от юли същата година начело на тима е [[Хорст Зас]].

[[Хорст Зас|Зас]] опитва да подмлади отбора си като интегрира в състава младите футболисти [[Йоахим Щрайх]] и [[Герд Кише]] и едва не изпада през сезон 1969/70, когато Ханза се спасява само с 2 точки аванс пред последните отбори. В европейските турнири ростокци елиминират гръцкия [[Паниониос]], а след това се изправят срещу италианския доминант [[ФК Интер|Интер Милано]]. Италианците сензационно са победени на [[ДКБ-Арена|Остзеещадион]] с 2:1, но загубата на реванша с 0:3 изхвърля Ханза от състезанието. След три нови сезона в долната половина на класирането [[Хорст Зас|Зас]] напуска [[Росток]]. На [[Летни олимпийски игри 1972|Олимпиадата през 1972 г.]] играчите на Ханза [[Йоахим Щрайх]] и [[Дитер Шнайдер]] печелят бронзовите медали.

==== От 1973 до 1990 г.– Ростокския „асансьор“ ====
Под ръководството на [[Хайнц Вернер]] Ханза завършва на седмо място през сезон 1973/74 и така се връща в горната половина на таблицата. През следващия сезон обаче тимът се подвизава в дъното на класирането. При домакинското поражение от [[Карл Цайс Йена]] на [[8 март]] [[1975]] г. [[Хайнц Вернер|Вернер]] е освободен от треньорския си пост още по време на срещата от партийния функционер [[Хари Тиш]]. [[Хелмут Хергезел]], допреди две години футболист на ростокци, поема треньорските функции, но не успява да предотврати второто изпадане на Ханза Росток във втора дивизия на [[Германска демократична република|ГДР]]. Докато [[Йоахим Щрайх]] преминава в [[1. ФК Магдебург|Магдебург]] и там става футболистът с най-много срещи за националния отбор на [[Източна Германия]], [[Герд Кише]] остава в града на [[Балтийско море]], където продължава кариерата си. Двамата играят заедно с националния екип на [[Световно първенство по футбол 1974|Световното първенство през 1974 г.]], а [[Герд Кише|Кише]] дори се изправя срещу [[Западна Германия]].

По това време втора лига на [[Германска демократична република|ГДР]] се е състояла предимно от аматьорски клубове, чиито футболисти са работели във фабриките на комунистическата [[Германия]]. Това е и причината футболни отбори като Ханза да не срещат трудности при завръщането си в елита. Така те завършват втородивизионния сезон 1975/76 без загуба, но веднага след това отново изпадат, като една точка не достига за спасението. Въпреки че се състезава във второкласен отбор, [[Герд Кише]] редовно играе за националния си отбор и на [[Летни олимпийски игри 1976|Летните олимпийски игри през 1976 г.]] печели златен медал, заедно със своите съотборници. Новото завръщане в първа дивизия е постигнато след само две загуби през 1977/78, като победата с 10:0 над ''Мотор Волгаст'' е най-изразителната победа в официална среща в историята на ростокския клуб. Лошото представяне в ''Оберлигата на ГДР'' обаче слага край на ръководството на [[Хелмут Хергезел|Хергезел]] и той е сменен с бившия си съотборник [[Юрген Хайнш]] през декември [[1978]] г. Въпреки треньорската рокада, в края на сезона се стига до ново изпадане. От юли [[1979]] г. отборът е ръководен от [[Хари Ниперт]], при когото тимът отново завършва сезона без загуба и убедително се връща в първа лига като победител в състезанието. Ханза отново побеждава с 10:0, този път ''Кернкрафтверк Грайфсвалд''. Заветната цел е изпълнена в първодивизионния сезон 1980/81 и Ханза Росток не изпада с три точки аванс пред изпадащите тимове.

В продължение на четири кампании в периода [[1981]] – [[1985]] г. Ханза играе в ''Оберлигата на ГДР'' под ръководството на завърналия се Юрген Хайнш, като се класира предимно в долната част на таблицата. През 1985/86 обаче изпадането е факт при наставника [[Клаус Кройл]]. Младежкият национален футболист от Ханза [[Томас Дол]] напуска отбора и преминава в [[Динамо Берлин]], докато по-възрастните играчи [[Аксел Шулц (футболист)|Аксел Шулц]] и [[Райнер Ярос]] остават на [[ДКБ-Арена|Остзеещадион]]. С участието на тези играчи и треньора [[Вернер Фойгт]] завръщането в елитната дивизия се осъществява без особени трудности, а към това отборът играе и финал за ''Купата на ГДР'', който губи с 1:4 от [[Локомотив Лайпцих]] и така за пети път взема сребърните медали от това състезание. Докато сезон 1987/88 представлява продължителна борба за оцеляване в първа дивизия за Ханза, постигната в крайна сметка с две точки над зоната за изпадане, то кампанията 1988/89 е доста по-успешна и тимът се завръща в европейските клубни турнири за първи път след [[1969]] г. чрез четвъртото си място в крайното класиране на шампионата. За [[Купата на УЕФА]] обаче ростокци отпадат още в първия кръг от [[Баник Острава]].
[[Файл:Bundesarchiv Bild 183-1990-0130-300, Mannschaftsfoto FC Hansa Rostock.jpg|мини|upright=1.4|Отборна снимка за сезон 1989/90]]
Футболистът на Ханза [[Аксел Крузе]] бяга в [[Западна Германия]] след среща на отбора си в [[Копенхаген]] през юли [[1989]] г., а източногерманския спорт е либерализиран след [[Обединение на Германия|Обединението на Германия]], осъществено по време на футболното първенство 1989/90, където Ханза завършва на шесто място. Така договорите на играчите в спортните клубове не се свързват със съответната трудово-браншова организация, а със самия спортен клуб. Това е нова стъпка към пълното професионализиране на спортове като футбола, а трансферите на играчите повече не се осъществяват със съгласието на партията. В условията на свободно състезание между клубовете Ханза Росток сключва споразумение за сътрудничество със западногерманския отбор [[Вердер Бремен]] през януари [[1990]] г., а финансовото състояние на клуба значително се подобрява след изплащане на значителна трансферна сума за [[Аксел Крузе]] от [[Херта Берлин]]. За разлика от другите водещи източногермански клубове Ханза не пласира добрите си играчи в отбори от [[Западна Германия]] срещу сериозни трансферни суми, а чрез значителен за времето си бюджет за заплати (около 6000 германски марки на месец), успява да задържи основните си футболисти.

==== От 1990 до 1995 г.– Между шампион и втородивизионен отбор ====
Последното издание на първенството на [[Германска демократична република|ГДР]] през 1990/91 преминава под знака на сливането на футболните съюзи на Западна и Източна Германия, а освен това то е и своеобразна квалификация за единната [[Първа Бундеслига]], която се въвежда от следващия сезон. Преди шампионата Ханза привлича западногерманския треньор [[Уве Райндерс]] и американския национален футболист [[Пол Калигури]] – първият чужденец, обличал екипа на отбора. На [[2 август]] [[1990]] г. Ханза Росток официално става самостоятелен спортен клуб, независим от партии и браншови организации. Издръжката на отбора се осъществява чрез спонсорски договор с компанията за лепила и други канцеларски материали ''УХУ''. След като Ханза става есенен първенец с 20 точки, клубът добавя нови 15 до края на първенството и през май [[1991]] г. триумфира с последната титла на [[Германска демократична република|ГДР]]. С това си постижение Ханза получава право на участие в турнира за [[КЕШ|Купата на европейските шампиони]], а заедно с [[Динамо Дрезден]], и покана за новата обединена [[Първа Бундеслига]] на [[Германия]]. На [[2 юли]] [[1991]] г. се провежда и последния финал за ''Купата на ГДР'', който след пет неуспешни опита в миналото най-после завършва с победа на ростокци над ''Щал Айзенхютенщат'' с 1:0 на берлинския стадион [[Фридрих-Лудвих-Ян-Шпортпарк]]. След [[Обединение на Германия|Обединението на Германия]] обаче значението на тези титли рязко спада, поради което финалната среща за купата се играе пред не повече от 4800 зрители.

Преди началото на сезон 1991/92 [[Хенри Фукс]] е първият основен футболист на Ханза Росток, който напуска отбора в посока богатите западногермански тимове. Ростокския клуб опитва да компенсира липсата му с привличането на трима чешки футболисти, но това не се оказва особено сполучливо. В турнира за [[Суперкупата на Германия]] Ханза губи на полуфинала от действащия западногермански шампион [[Кайзерслаутерн (отбор)|Кайзерслаутерн]], а [[Юри Шлюнц]] е изгонен за втори жълт картон. Сезонът в [[Първа Бундеслига]] започва отлично за ростокци след победа с 4:0 над [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]] и така отборът повежда в класирането по голова разлика. Доброто начало е последвано от лавинообразно нарастваща поредица от загуби и в края на сезона Ханза отново попада в борба за оставане в дивизията. При това шампионският треньор [[Уве Райндерс]] напуска отбора през зимната пауза поради различия с клубния президент [[Герд Кише]] и е заменен през март [[1992]] г. от [[Ерих Рутемьолер]]. В последния кръг на шампионата Ханза е сигурен изпадащ, но въпреки това футболистите намират сили и поднасят малка сензация, решавайки изхода на шампионската битка. Те побеждават като домакини с 2:1 [[Айнтрахт Франкфурт]] и по този начин дават сребърната салатиера в ръцете на капитана на [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]]. Преди да изпадне във [[Втора Бундеслига]] Ханза участва в [[КЕШ|турнира на европейските шампиони]], където отпада още от първия си противник – по-късният носител на трофея [[Барселона (отбор)|Барселона]]. В първата среща ростокци губят на [[Камп Ноу]] с 0:3 и успехът им в ответната среща с 1:0 на [[ДКБ-Арена|Остзеещадион]] губи своето значение.

Преди сезон 1992/93 във [[Втора Бундеслига]] ръководството поставя за цел връщането във футболния елит на [[Германия]], въпреки че нови четири основни футболисти напускат [[Росток]]. Младите тогава играчи [[Тимо Ланге]] и [[Марко Цалман]] по-късно играят дълги години със синьо-белия екип. През есенния дял на сезона Ханза се движи в челото на класирането, но към края на сезона пада до шестото място. Още през зимната пауза [[Хорст Хрубеш]] заменя на треньорския пост [[Ерих Рутемьолер|Рутемьолер]], но тази смяна е по-скоро неуспешна и Ханза се свлича до единайсетото място в крайното класиране. През следващия сезон завърналият се наставник [[Юрген Хайнш]] леко подобрява представянето на отбора с осмото място, но това отново е недостатъчно за промоция.

Новият треньор на отбора за сезон 1994/95 се казва [[Франк Пагелсдорф]]. С помощта на футболния ветеран [[Юри Шлюнц]] и на дошлия от английския [[Астън Вила]] [[Щефан Байнлих]] Ханза завършва сезона на първото място, въпреки че първоначално не са декларирани подобни амбиции. След служебното изваждане на [[Динамо Дрезден]] от [[Първа Бундеслига]] Ханза Росток в продължение на дълги години е единственият отбор, представящ бившата [[Германска демократична република|ГДР]] в германския елит. Ростокският отбор е наречен „Фарът на Изтока“ в германския футбол.

==== От 1995 до 2005 г. – Ханза Росток в Първа Бундеслига ====
Изненадващо „новакът“ в [[Първа Бундеслига]] Ханза Росток заема третото място в класирането след изиграването на отделни кръгове от надпреварата. Все пак клубът завършва на шесто място в крайното класиране и пропуска възможността да играе в европейските клубни турнири. При домакинството на отбора в [[Росток]] срещу [[ФК Санкт Паули|Санкт Паули]] се стига да вандалски прояви и Ханза е наказан с парична глоба и лишаване от домакинство за една среща. На [[28 октомври]] отборът домакинства на [[Олимпийския стадион]] в [[Берлин]] вместо на [[ДКБ-Арена|Остзеещадион]] и поставя нов рекорд за домакинска посещаемост – 58 492 зрители.

Преди началото на сезон 1996/97 основният футболист [[Рене Шнайдер]], който освен това играе и за [[Национален отбор по футбол на Германия|националния отбор на Германия]], е продаден на [[Борусия Дортмунд]]. Слабата защита на Ханза се подсилва през зимната пауза на първенството и така клубът завършва на 15 място и се спасява от изпадане. Новият наставник [[Евалд Линен]] укрепва своя тим в първата половина на класирането през 1997/98 и шестото място отпреди няколко години се повтаря. В допитване по медиите в [[Германия]] участниците в анкета посочват ростокци, като най-атрактивно играещият отбор в първа лига. Друг малък успех е титлата на Германия по футбол в зала, постигната след победа с 4:3 срещу [[Шалке 04]] през януари [[1998]] г., което е и първият общогермански трофей във витрината на Ханза.

Преди новия сезон Ханза участва в летния турнир на [[УЕФА]] [[Интертото]], но отпада още от първия си противник унгарския [[Дебрецен (отбор)|Дебрецен]]. Основни играчи напускат балтийския град, което води до поредици от лоши резултати и попадане в зоната за изпадане. Евалд Линен е освободен от треньорския пост през март [[1999]] г. и заменен от неговия помощник [[Андреас Цаххубер]]. Оставането на отбора в [[Първа Бундеслига]] е постигнато по драматичен начин след победа като гост над [[Бохум (отбор)|Бохум]] с 3:2 в последния кръг на първенството. Победното попадение отбелязва полякът [[Славомир Маяк]] в 83 минута на мача, с което допринася сезон 1999/00 да е един от най-драматичните в историята на германския футбол. За [[Купата на Германия]] Ханза достига до полуфинал, което е и най-доброто представяне на отбора в тази надпревара.

През последвалите четири сезона Ханза Росток се класира на места между дванайсетата и петнайсетата позиция в таблицата под ръководството на [[Андреас Цаххубер]], [[Фридхелм Функел]] и [[Армин Фее]]. Значими играчи от отбора, които обличат националния екип на „бундестима“, са [[Оливер Ньовил]] и [[Марко Ремер]]. Тяхната продажба стабилизира и бюджета на „синьо-белите“. Между [[1998]] и [[2007]] г. клубът привлича общо седем шведски, трима датски и един финландски национални футболисти, което е и причината при някои от домакинствата на клуба по трибуните на [[ДКБ-Арена|Остзеещадион]] да идват по 2000 шведи. През сезон 2003/04 треньорът [[Юри Шлюнц]] извежда отбора до девето място в първенството и ново участие в [[Интертото]], което е отказано от ръководството на клуба. Нападателят [[Мартин Макс]] вкарва 20 гола в 33 срещи и става голмайстор на [[Първа Бундеслига]] с екипа на Ханза.

Преди началото на кампанията 2004/05 Ханза за пръв път участва в ''Купата на Лигата на Германия'', където отпада в първия кръг от [[Байер Леверкузен]] след изпълнение на дузпи. В първенството клубът се представя изключително слаби и губи осем домакински мача през есенния дял шампионата и подобрява антирекорда на [[Тасмания Берлин]] от [[1965]] г. за най-слаб домакински отбор. „Синьо-белите“ събират едва 11 точки преди зимната пауза, а разгромната загуба с 0:6 от [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] през ноември [[2004]] г. води до оставката на Юри Шлюнц. Новият наставник [[Йорг Бергер]] не успява да спаси ростокци от изпадане, което става факт след допуснати 18 загуби от 34 мача.

==== От 2005 г.– Актуално развитие ====
За сезона от [[Втора Бундеслига]] ръководството на Ханза си поставя за цел завръщането в първа дивизия и след като отборът записва две загуби на старта, треньорът [[Йорг Бергер]] е освободен и заместен от завърналия се [[Франк Пагелсдорф]]. Смяната не повлиява драстично в представянето на футболистите и те завършват сезона на десето място в крайното класиране. През 2006/07 обаче Ханза Росток не допуска загуба в първите си 18 срещи, поставя нов клубен рекорд за най-добро представяне във втора дивизия и като втори отбор в таблицата получава право да играе в [[Първа Бундеслига]] от следващата година.

За участието си там клубът първоначално не покрива критериите на [[ГФС|Германския футболен съюз]] и е принуден да продаде името на стадиона си на ''Германската кредитна банка''. Така от [[2 юли]] [[2007]] г. [[ДКБ-Арена|Остзеещадион]] става [[ДКБ-Арена|Де Ка Бе-Арена]]. През есенния полусезон ростокци печелят 17 точки от 17 срещи и заемат 15-ото място преди зимната пауза. Представянето на тима през пролетта е по-слабо и клубът изпада като предпоследен отбор във Втора Бундеслига. Там, през кампанията 2008/09, Ханза Росток разгромява [[ТуС Кобленц|Кобленц]] с 9:0 и поставя нов рекорд за най-изразителна победа след [[Обединение на Германия|Обединението на Германия]], но след четири поредни срещи без победа се смъква до 12-о място във временното класиране, което води до освобождаването на [[Франк Пагелсдорф|Пагелсдорф]]. При неговия наследник [[Дитер Айлтс]] отборът не подобрява играта си, а напротив – дори попада в зоната за изпадане. Нова треньорска смяна поставя начело на Ханза [[Андреас Цаххубер]], който след поредица от добри резултати спасява отбора от изпадане в [[Трета лига]].

Лиценз за участие в сезон 2009/10 Ханза Росток получава срещу финансови условия, гарантиращи стабилност на изпадналия в недостиг на средства клуб. Ростокци са елиминирани от турнира за [[Купата на Германия]] още в първия кръг след загуба от [[Оснабрюк (отбор)|Оснабрюк]]. Затрудненото положение води до слаби резултати и Ханза завършва на 16-о място в първенството. Това дава им право на бараж срещу 3-тия в Трета Бундеслига „Инголщад“. Ханза губи и двата мача (1:0 като гост и 2:0 у дома) и така изпада безславно в Трета Бундеслига.

През сезон 2010/11 Ханза се завръща във втория ешелон на германския футбол. След дълъг сезон „моряците“ от Северна Германия финишират на второ място в [[Трета лига|Трета Бундеслига]] и така директно се класират за [[Втора Бундеслига]]. Ханза завършва сезона на 7 точки зад лидера [[Айнтрахт Брауншвайг]] и на цели 13 пред третия в класирането [[Динамо Дрезден]]. Дрезденци също подпечатаха своето участие във [[Втора Бундеслига]] след инфарктни баражи срещу Оснабрюк, реваншът е спечелен с 3:1 след продължения и така от догодина някогашната [[Германска демократична република|Източна Германия]] ще има цели 4 представители във второто ниво на футбола в страната. Освен Ханза и Динамо, участието си там са подсигурили столичния [[1. ФК Унион Берлин|Унион]] и [[ФК Енерги Котбус|Енерги Котбус]].

== Женски отбор ==
През [[1991]] г. играещият в женската регионална лига отбор на ''Пост Росток'' се присъединява към Ханза Росток, под което име спечелва купата на провинция [[Мекленбург-Предна Померания]] през следващите два сезона. През [[1993]] г. женският отбор преминава към ''Полицай Росток'', където за кратко участва в германската женска футболна бундеслига. От [[2005]] г. формацията е част на ''Хафен Росток 61''.

== Клубна структура ==
=== Клубно управление ===
От [[1954]] до [[1965]] г. футболната секция на ''Емпор Росток'' се ръководи от [[Руди Райхман]], който има съществена роля на преместването на формацията от [[Лаутер]] в [[Росток]]. За това време е характерно силното влияние на политиката на [[Германска демократична република|ГДР]] в спортния живот на дружеството.

След създаването на Ханза за ръководител е избран [[Хайнц Нойкирхен]]. През [[1967]] г. управата на клуба, включващи 12 членове, се преструктурира като [[Хайнц Нойкирхен|Нойкирхен]] става директор, а президентското място се заема от [[Ернст-Мориц Панке]]. [[Ернст-Мориц Панке|Панке]] е освободен след неуспехите на клуба през [[1973]] г. Наследява го [[Йохен Тимерман]], назначен от партийния функционер [[Хари Тиш]], като партията увеличава своето влияние върху Ханза. След като вицешампионската титла не е повторена през [[1975]] г. [[Йохен Тимерман|Тимерман]] остава без подкрепа и е заменен от [[Руди Алмс]], който е наследен от [[Ули Щол]] след две години. През [[1986]] г. новите президент и треньор съответно [[Роберт Пишке]] и [[Вернер Фойгт]] са „командировани“ от [[Динамо Берлин]] в Ханза Росток. [[Роберт Пишке|Пишке]] контролира съставената от 22 членове клубна управа.

[[Роберт Пишке]] запазва поста си и след [[Обединение на Германия|Обединението на Германия]], но вече негов вицепрезидент е дошлият от [[Вердер Бремен]] [[Дитер Ернст]]. Обвързването с клуба от [[Бремен]] е остро критикувано от бившия играч на Ханза [[Герд Кише]] и на събранието на клуба през февруари [[1991]] г. [[Роберт Пишке|Пишке]] остава без подкрепа и е заменен от бившия кмет на [[Росток]] [[Волфганг Цьолик]], но [[Дитер Ернст|Ернст]] остава вицепрезидент. Ново заседание на ръководството е свикано през юни същата година, на което [[Герд Кише|Кише]] е избран за президент. Новият ръководител предприема радикални мерки като освобождава много от досегашните управници на клуба, с което си спечелва много врагове и логично е свален от поста си през [[1993]] г.

След ръководството на ростокския предприемач [[Гернот Бьотрих]] от 1993 до [[1994]] г., на президентския стол до края на [[1995]] г. седи бившият вътрешен министър на [[Германска демократична република|ГДР]] [[Петер-Михаел Дийстел]]. По негово време ръководството на клуба се разделя на надзорен съвет и управителен съвет, избиран от общото събрание на клуба на всеки 4 години. Първоначално за председател на управителния съвет и изпълнителен директор на клуба се избира [[Хорст Клинкман]]. [[Петер-Михаел Дийстел|Дийстел]] е заменен на президентския пост през [[1997]] г. от [[Екхард Реберг]], който остава там до [[2001]] г. След това президент става [[Манфред Вимер]].

Днешният президент [[Дирк Грабов]] поема поста през [[2006]] г.

=== Президенти ===
{|
|- style="background:#0623b7; color:#FFFFFF;"
!
!Име

!Период

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|Руди Райхман
|1954 – 1965

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|{{Флагче|Германия|Германия}}
|[[Хайнц Нойкирхен]]
|1965 – 1967

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|Ернст-Мориц Панке
|1967 – 1973

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|{{Флагче|Германия|Германия}}
|Йохен Тимерман
|1974

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|Руди Алмс
|1975 – 1977

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|{{Флагче|Германия|Германия}}
|Ули Щол
|1977 – 1986

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|{{Флагче|Германия|Германия}}
|[[Роберт Пишке]]
|1986 – 1991

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|{{Флагче|Германия|Германия}}
|Волфганг Цьолик
|1991

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|[[Герд Кише]]
|1991 – 1993

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|{{Флагче|Германия|Германия}}
|Гернот Бьотрих
|1993 – 1994

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|[[Петер-Михаел Дийстел]]
|1994 – 1997

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|{{Флагче|Германия|Германия}}
|[[Екхард Реберг]]
|1997 – 2001

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|{{Флагче|Германия|Германия}}
|Манфред Вимер
|2001 – 2006

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|{{Флагче|Германия|Германия}}
|[[Дирк Грабов]]
|от 2006

|}

=== Изпълнителни директори ===
{|
|- style="background:#0623b7; color:#FFFFFF;"
!
!Име

!Период

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|[[Хорст Клинкман]]
|1996 – 2008

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|{{Флагче|Германия|Германия}}
|Адалберт Скамбакс
|2008 – 2009

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|Ханс-Улрих Гийнке
|от 2009

|}

=== Финансово състояние ===
През годините на [[Германска демократична република|ГДР]] ''Емпор Росток'' първоначално е подпомаган материално от ''Рибния комбинат'' на [[Росток]], което продължава и след преименуването на клуба на Ханза Росток. След [[Обединение на Германия|Обединението на Германия]] източногерманските отбори се комерсиализират и първият истински спонсор на отбора е компанията за канцеларски материали ''„УХУ“'', подписан през [[1990]] г. В следващите години федералната провинция [[Мекленбург-Предна Померания]] изпитва финансови трудности вследствие на политическото обединение и това се отразява и на спортните клубове в провинцията, които трудно намират спомоществуватели. През сезон 1991/92 строителният концерн ''„Елбо“'' рекламира на екипите на Ханза. Компанията, която рекламира на фланелките на отбора през сезона във [[Втора Бундеслига]] 1992/93 ''„БиоВолфс“'' фалира в течение на сезона, което води до продаване на някои от професионалните футболисти и картотекиране на юноши. Дамската формация на Ханза също се отделя от клуба. Все пак за разлика от други клубове от [[Източна Германия]] като [[Динамо Дрезден]] и [[ФФБ Лайпцих|Лайпцих]], които са наказани с отнемане на точки и изпадане поради финансови проблеми, Ханза Росток се стабилизира материално след ангажиментите на няколко заможни спонсори. Класирането в [[Първа Бундеслига]] през 1994/95 е последвано от нужда основните футболисти на клуба да бъдат продадени. Така [[Рене Шнайдер]], [[Оливер Ньовил]] и [[Виктор Агали]] напускат [[ДКБ-Арена|Остзеещадион]]. Най-скъпият играч в историята на Ханза е шведският национален футболист [[Раде Прика]].

От [[2002]] г. клубът се въздържа от скъпи трансфери, още повече след изпадането във [[Втора Бундеслига]] 2004/05, носещо допълнителна финансова нестабилност. Дефицитът от 430 000 евро поражда проблеми с получаването на лиценз от [[ГФС]], осигурен едва след гаранцията на федералната провинция [[Мекленбург-Предна Померания]]. Сезонът 2005/06 е още по-неуспешен, водейки до загуба в размер 1,4 милиона евро, а 2006/07 - 1,2 милиона. Така цялостните задължения на Ханза нарастват на 9,8 милиона евро. След продажбата на името на [[ДКБ-Арена|Остзеещадион]] срещу 1,5 милиона евро на година финансите на ростокци относително се стабилизират. Така или иначе спонсорите трудно се решават да рекламират върху синьо-белите екипи, след като магазините за намалени дрехи ''„Кик“'' се оттеглят от финансирането на отбора през лятото на [[2008]] г. Мекленбургската пивоварна ''„Любц“'' и компанията за вятърни енергийни съображения ''„Виндщерке 11“'' рекламират в Ханза през сезоните 2008/09 и 2009/10. Екипите на играчите се осигуряват от холандската компания за спортна екипировка ''МАСИТА''.

'''Спонсори на Ханза Росток след 1990 г.'''
* '''Уху''' (Uhu) – канцеларски материали – 1990/91;
* '''Елбо''' (Elbo) – 1991/92;
* '''БиоВолф''' (BioWolf) – 1992/93;
* '''Травимекс''' (Travimpex) – 1993/94;
* '''Блуна''' (Bluna) – безалкохолни напитки – 1994/95;
* '''Хьофнер''' (Höffner) – мебелна къща – 1995/96;
* '''Деу''' (Daewoo) – корейски технологичен концерн – 1996/97;
* '''Рой Робсон''' (Roy Robson) – 1997 – 1999;
* '''Киа Мотърс''' (Kia Motors) – корейски автомобилен концерн – 1999 – 2002;
* '''Вита Кола''' (Vita Cola) – безалкохолни напитки – 2002 – 2005;
* '''Нойе Лебен''' (neue leben) – застрахователна компания – 2005 – 2007;
* '''Кик''' (KiK) – верига магазини за намалени дрехи – 2007/08;
* '''Любцер''' (Lübzer) – мекленбургска пивоварна – 2008/09;
* '''Виндщерке 11''' (Windstärke 11) – компания за вятърни енергийни системи – 2009/10.

=== Стадиони ===
[[Файл:Bundesarchiv Bild 183-46639-0001, Rostock, Ostsee-Stadion, Fußballspiel.jpg|мини|[[ДКБ-Арена|Остзеещадион]] по време на срещата ''Емпор Росток'' срещу ''Мотор Десау'', [[13 юни]] [[1957]] г.]]
[[Файл:Ostseestadion.JPG|мини|[[ДКБ-Арена|Остзеещадион]] през [[2005]] г. От [[2 юли]] [[2007]] г. стадионът носи името [[ДКБ-Арена|Де Ка Бе-Арена]]]]

Построеният с помощта на ''Националната строителна компания на ГДР'' [[ДКБ-Арена|Остзеещадион]] между [[1953]] и [[1956]] г. е отворен за зрители на [[27 юли]] [[1954]] г. и е предоставен за ползване на ''Емпор Росток'', а след преименуването на клуба – и на Ханза Росток, от [[14 ноември]] [[1954]] г. Съоръжението е построено с лекоатлетическа писта и в началото се използва и за първенства по [[лека атлетика]] на [[Германска демократична република|ГДР]], както и за [[хандбал]] на трева. Първоначално капацитетът му е 18 000 места, но след няколко преустройства той е повишен до 25 000. Футболната арена е ремонтирана основно и е генерално променена след преустройството между април [[2000]] и юли [[2001]] г., извършено със средства на федералната провинция [[Мекленбург-Предна Померания]] и община [[Росток]] в размер на 28,1 милиона евро. Остзеещадион е превърнат в един чисто футболен стадион с капацитет от 29 000 места и приема за първи път в новия си вид Ханза на [[4 август]] [[2001]] г. На [[2 юли]] [[2007]] г. е сключен спонсорски договор за правото върху името на стадиона с ''Германската кредитна банка'' със срок до [[2017]] г. Така съоръжението получава и днешното си име [[ДКБ-Арена|Де Ка Бе-Арена]].

Преди построяването на [[ДКБ-Арена|Остзеещадион]], най-големия стадион в [[Росток]] е ''Фолксщадион'', който е построен в периода [[1923]] – [[1928]] г. и е побирал около 20 000 зрители. До класирането си в [[Регионална лига|Регионалната лига Север]] през сезон 2008/09 аматьорският отбор на Ханза Росток е домакинствал на този стадион, чийто капацитет е бил оптимизиран до 8000 зрители. Юношеските отбори на клуба също ползват игрището в днешно време.

== Символи на клуба ==
Ханза Росток към момента няма официален талисман. През [[1993]] г. е направено допитване до феновете какъв да бъде талисманът на клуба, което посочва викингът на име „Роло“ да бъде заменен от Мекленбургския бик. Чисто физически той е съставен от двама фенове на Ханза и е можел да бъде видян по време на домакинствата на отбора в [[Росток]]. След като двамата фенове умират преждевременно след инциденти, клубното ръководство решава Ханза да няма талисман. Официалният химн на отбора от [[1995]] г. насам е песента [http://www.youtube.com/watch?v=BtwHZGa7FOA FC Hansa, Wir lieben Dich total] на рокгрупата ''Пудис'', която замества предишния химн от времената на [[Германска демократична република|ГДР]], изпълнен от ''Клаус Лешинскис''. Друга официална песен на Ханза е [http://www.youtube.com/watch?v=HdtAAHV8VUM Hansa Forever] на ''Томас Зелендс'' и ''Ян Фрийдбергс''.

== Фенове ==
Според социологическо проучване, направено през [[2007]] г., Ханза Росток заема седмото място сред професионалните клубове в [[Германия]] с най-много привърженици, а именно 1,97 милиона фенове. Ростокци убедително заемат първото място в провинциите на бившата [[Германска демократична република|ГДР]], като изпреварват [[Байерн Мюнхен]], а за територията на цяла [[Германия]] са най-обичания източногермански клуб пред [[Енерги Котбус]].

=== Фенсцена ===
Въпреки че играчите на ''Емпор Лаутер'' са изпратени в [[Росток]] само преди няколко дни, [[ДКБ-Арена|Остзеещадион]] се изпълва от 17 000 зрители на [[14 ноември]] [[1954]] г., когато е първата среща на ''Емпор Росток''. Постепенно се оформя значителен контингент от привърженици на отбора, поради липсата на други значими клубове от региона, който се оформя във фенгрупи, пътуващи с отбора за гостуванията в южните части на [[Източна Германия]]. Сувенири с марката на клуба се появяват от сезон 1974/75.

По време на [[Обединение на Германия|Обединението на Германия]] сред феновете на отбора се издигат лозунги срещу бившето правителство на [[Германска демократична република|ГДР]]. Така при едно гостуване от участие от мач за [[Купата на УЕФА]] в [[Острава]] през септември [[1989]] г. вагони с привърженици на Ханза Росток са строго контролирани от властите в [[Прага]], а някои от вагоните са отделени от влаковата композиция, превозваща 4 хиляди запалянковци, и закарани отделно директно до мястото на събитието.

След [[Обединение на Германия|Обединението]] на страната на фенорганизациите на Ханза Росток се отдава специална сграда до стадиона през [[1991]] г. Днес ръководството на фенклуба организира повече от 170 организации на привърженици в цяла [[Германия]], както и в [[Скандинавия]], [[Полша]] и дори [[Китай]].

Привържениците на Ханза влизат в конфликт със станалите по-късно врагове фенове на [[ФК Санкт Паули|Санкт Паули]] през [[1993]] г., като напрежението продължава до края на 90-те години. Те попадат в черната хроника на медиите с вандалски прояви на гарата в [[Щендал]] през февруари [[2006]] г., в гостуването на [[Рот-Вайс Есен]] през февруари [[2007]] г., както и по време на празненствата след класирането в [[Първа Бундеслига]] през същата година. Клубът заплаща разноските от поправката на причинените от феновете си вреди в размер на 400 000 евро. Ръководството на клуба и на организациите на привържениците хвърлят много средства и усилия да предотвратят бъдещи прояви от подобно естество чрез организиране на т. нар. „фен-проекти“. През 2007 г. около 500 агресивни привърженици на Ханза, склонни към безредици, са изключени от клуба.

== Съперничества ==
Съперничествата от времената на [[Германска демократична република|ГДР]] срещу [[Динамо Берлин]] и ''Хафен Росток'' губят своето значение през последните десетилетия. На тяхно място, след [[Обединение на Германия|Обединението на Германия]], идват сблъсъците с клуба [[Хамбургер ШФ|Хамбург]] от западногерманския пристанищен град, означавани като „северно дерби“. „Североизточното дерби“ се играе срещу [[Херта Берлин]], а „източните дербита“ са между Ханза Росток и другите отбори от бившата [[Източна Германия]]. Срещите срещу [[Енерги Котбус]], другият най-успешен отбор от [[Германска демократична република|ГДР]] след [[1990]] г., се оценяват като мачове с особен заряд и определени рискове от сблъсъци между привържениците. От [[1993]] г. съществува вражда с хамбургския [[ФК Санкт Паули|Санкт Паули]], след като в [[Росток]] се стига до хулигански изстъпления по време на гостуването на „кийцкикерите“.

Приятелски отношения се поддържат със запалянковците на [[Щутгартер Кикерс]] от сезон 1991/92, който е и единственият общ сезон в [[Първа Бундеслига]] за двата клуба.

=== Енерги Котбус ===
Въпреки че двата отбора играят помежду си по време на комунистическия режим в [[Източна Германия]] (14 мача: 10 победи за Ханза, 3 равни и само една победа за [[Енерги Котбус]]), враждата между тях започва от първия сезон на „лаузитцерите“ в [[Първа Бундеслига]] 2000/01. Дотогава клубът от [[Росток]] категорично печели званието за най-успял отбор от бившата [[Германска демократична република|ГДР]], а желанието на котбусци да ги изпреварят води до фенски изстъпления при директните двубои. [[Енерги Котбус|Енерги]] отново изпада през [[2003]] г., като балансът между отборите е по две победи и два равни мача. След изпадането на Ханза във [[Втора Бундеслига]] през [[2005]] г. отново сблъсъците се подновяват, но само за един сезон, защото [[Енерги Котбус]] постига класиране в [[Първа Бундеслига]] през [[2006]] г., а през [[2007]] г. са последвани там и от Ханза. За сезон 2009/10 източногерманските клубове отново се събират във втора дивизия, но този път там компания им прави [[Унион Берлин]] като трети източногермански представител.

=== Санкт Паули ===
Между Ханза Росток и [[ФК Санкт Паули|Санкт Паули]] съществува яростно съперничество от [[13 май]] [[1993]] г. насам, когато при среща между двата отбора в [[Росток]] се стига до сцени на насилие. При влизането на стадиона дяснорадикални ростокски запалянковци се спречкват с крайнолевите фенове от [[Хамбург]], вследствие на което около 400 неонацисти и хулигани опитват да атакуват сектора с гостуващите привърженици по време на двубоя, като феновете взаимно се обстрелват с предмети. Силите за сигурност използват водни струи, за да разпръснат воюващите групи, а много от най-агресивните по трибуните са задържани. В крайна сметка 12 души са ранени преди да бъде въдворен ред. Оттогава срещите между двата отбора са изключително рискови и преминават при засилени мерки за сигурност.

През септември [[1995]] г. агресивни фенове хвърлят предмети и димки по терена, увреждайки здравето на няколко играчи на [[ФК Санкт Паули|Санкт Паули]]. До нови сблъсъци се стига на [[26 септември]] [[2008]] г., когато при нова среща между двата отбора враждуващите агитки се замерят с предмети, а накрая полицейските барикади, построени за разделяне на феновете, са атакувани. След използването на водни струи и сълзотворен газ полицията успява да спре сблъсъците, но въпреки това 15 души са ранени, 6 от които са полицаи. 52 запалянковци са задържани. Ответната среща през пролетта на [[2009]] г. в Хамбург преминава при изключителни мерки за сигурност, въпреки които след края на двубоя започват улични боеве между 1000 анархисти, полиция и привърженици на [[ФК Санкт Паули|Санкт Паули]].

От 14 срещи между двата отбора от [[1991]] г. до днес Ханза печелят 10 пъти, а [[ФК Санкт Паули|Санкт Паули]] само 4.

== Професионален отбор за сезон 2009/10 ==
Треньор на отбора е [[Андреас Цаххубер]] с помощник [[Томас Финк]], а треньор на вратарите е [[Марко Костман]].

{|
|- style="background:#0623b7; color:#FFFFFF;"
!№
!
!Играч

!Рождена дата

!В отбора от

!См

!Кг

!Мач.

!Гол.

!Предишни клубове

|-
!colspan=10 style="background:#0623b7; color:#FFFFFF;"|Вратари

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''1'''
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|[[Йорг Ханел]]
|align=center|11 януари 1982
|align=center|2006
|align=center|186
|align=center|84
|align=center|40
|align=center|0
|[[Ерцгебирге Ауе]], Айзен Ерла-Крандорф

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''33'''
|align=center|{{Флагче|Германия|Германия}}
|[[Александер Валке]]
|align=center|06.06.1983
|align=center|2009
|align=center|188
|align=center|83
|align=center|5
|align=center|0
|[[Веен Висбаден]], [[СК Фрайбург|Фрайбург]], [[Вердер Бремен]], [[Енерги Котбус]], Айнтрахт Ораниенбург

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''37'''
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|[[Андреас Кернер]]
|align=center|05.09.1988
|align=center|1995
|align=center|189
|align=center|86
|align=center|0
|align=center|0
|Юноша на клуба

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''-'''
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|[[Щефан Вехтер]]
|align=center|20.04.1978
|align=center|2007
|align=center|189
|align=center|88
|align=center|28
|align=center|0
|[[Хамбургер ШФ|Хамбург]], Юрдинген 05, [[Бохум (отбор)|Бохум]], Вестфалия Херне

|-
!colspan=10 style="background:#0623b7; color:#FFFFFF"|Защитници

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''2'''
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|[[Декстер Ланген]]
|align=center|16.12.1980
|align=center|2006
|align=center|186
|align=center|73
|align=center|69
|align=center|0
|[[Динамо Дрезден]], [[Кикерс Офенбах]], Гийсен, Кикерс Офенбах, [[Борусия Мьонхенгладбах]], Гийсен, Ланггьонс

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''4'''
|align=center|{{Флагче|Бразилия}}
|[[Орестеш]]
|align=center|24.03.1981
|align=center|2007
|align=center|182
|align=center|81
|align=center|60
|align=center|6
|[[Навал]], Санта Клара, Де Мая, [[Витория Сетубал]], [[Белененсеш]], [[Португеза]], [[Сантос]], Португеза

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''5'''
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|[[Тим Зебастиан]]
|align=center|17 януари 1984
|align=center|2009
|align=center|187
|align=center|74
|align=center|103
|align=center|3
|[[Карлсруе (отбор)|Карлсруе]], [[Ханза Росток]], Грайфсвалд, Мотор Волгаст

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''18'''
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|[[Бастиан Окципка]]
|align=center|12 януари 1989
|align=center|2008
|align=center|184
|align=center|81
|align=center|33
|align=center|0
|[[Байер Леверкузен]]

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''26'''
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|[[Щефан Гуше]]
|align=center|13.02.1990
|align=center|2004
|align=center|193
|align=center|85
|align=center|1
|align=center|0
|Айнтрахт Шверин

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''35'''
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|[[Кевин Шьонеберг]]
|align=center|24.08.1985
|align=center|2009
|align=center|179
|align=center|75
|align=center|21
|align=center|0
|[[Кьолн (отбор)|Кьолн]], Блисхайм

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''-'''
|align=center|{{Флагче|Бразилия}}
|[[Диего Мораиш]]
|align=center|11.02.1983
|align=center|2007
|align=center|186
|align=center|76
|align=center|14
|align=center|0
|Виля Рио, Волта Редонда, Насионал Манаус, Бангу, Олария

|-
!colspan=10 style="background:#0623b7; color:#FFFFFF"|Полузащитници

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''6'''
|align=center|{{Флагче|Дания}}
|[[Мартин Ретов]]
|align=center|05.05.1980
|align=center|2008
|align=center|178
|align=center|82
|align=center|36
|align=center|3
|[[Брьонбю ИФ]], Кьоге, Ризхьой

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''7'''
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|[[Оливер Шрьодер]]
|align=center|11.06.1980
|align=center|2009
|align=center|183
|align=center|83
|align=center|4
|align=center|0
|[[Бохум (отбор)|Бохум]], [[Херта Берлин]], [[Кьолн (отбор)|Кьолн]], [[Херта Берлин]], Шпандау, Райникендорфер Фюксе, Тегел

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''13'''
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|[[Марио Филингер]]
|align=center|10.10.1984
|align=center|2008
|align=center|181
|align=center|76
|align=center|31
|align=center|8
|[[Хамбургер ШФ|Хамбургер]], [[Кемниц (отбор)|Кемниц]], Дрезден Щризен, Хайденау

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''14'''
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|[[Кевин Шлите]]
|align=center|04.11.1981
|align=center|2009
|align=center|183
|align=center|79
|align=center|3
|align=center|1
|[[СК Фрайбург|Фрайбург]], [[Карл Цайс Йена]], Германия Халберщат, Зюдхарц Валкенрийд, Халденслебер, Фортуна Магдебург, Локомотиве Халденслебен, Медицин Халденслебен

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''16'''
|align=center|{{Флагче|ЮАР}}
|[[Брадли Карнел]]
|align=center|21 януари 1977
|align=center|2009
|align=center|174
|align=center|70
|align=center|3
|align=center|0
|[[Карлсруе (отбор)|Карлсруе]], [[Борусия Мьонхенгладбах]], [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]], [[Кайзер Чийфс]], БИДВест Уитс Юнивърсити

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''19'''
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|[[Том Бушке]]
|align=center|29.02.1988
|align=center|2003
|align=center|183
|align=center|77
|align=center|2
|align=center|0
|Нойбранденбург

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''22'''
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|[[Зебастиан Алберт]]
|align=center|26.02.1987
|align=center|2004
|align=center|183
|align=center|77
|align=center|2
|align=center|0
|[[Лайпциг (отбор)|Лайпциг]], [[Заксен Лайпциг]], [[Сан Лоренцо]], Блау-Вайс Лайпциг

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''27'''
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|[[Фин Бартелс]]
|align=center|07.02.1987
|align=center|2007
|align=center|176
|align=center|65
|align=center|52
|align=center|11
|[[Холщайн Кил]], Айдертал Молфзе, Русее

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''29'''
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|[[Тобиас Йенеке]]
|align=center|16.03.1989
|align=center|2003
|align=center|176
|align=center|74
|align=center|5
|align=center|1
|Толензе Нойбранденбург, Нойбранденбург

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''31'''
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|[[Кай Бюлов]]
|align=center|31.05.1986
|align=center|1995
|align=center|188
|align=center|77
|align=center|109
|align=center|6
|Бентвиш

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''36'''
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|[[Рене Ланге]]
|align=center|22.11.1988
|align=center|2003
|align=center|180
|align=center|78
|align=center|0
|align=center|0
|Нойбранденбург, Гнойен

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''-'''
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|[[Тобиас Ратгеб]]
|align=center|03.05.1982
|align=center|2006
|align=center|173
|align=center|65
|align=center|59
|align=center|2
|[[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]], [[Санкт Гален]], [[ФФБ Щутгарт|Щутгарт]], Китххайм/Тек, Нелинген

|-
!colspan=10 style="background:#0623b7; color:#FFFFFF"|Нападатели

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''9'''
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|[[Енрико Керн]]
|align=center|12.03.1979
|align=center|2006
|align=center|188
|align=center|83
|align=center|114
|align=center|38
|[[Ян Регенсбург]], [[ЛАСК Линц]], [[Валдхоф Манхайм]], [[Вердер Бремен]], [[Тенис Борусия Берлин]], [[Ерцгебирге Ауе]], Висмут Шнееберг

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''10'''
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|[[Томас Брой]]
|align=center|07.10.1988
|align=center|2009
|align=center|182
|align=center|72
|align=center|0
|align=center|0
|Олхинг, Пуххайм, [[Байерн Мюнхен]], Пост Мюнхен

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''11'''
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|[[Енрико Найцел]]
|align=center|11.04.1977
|align=center|2009
|align=center|183
|align=center|80
|align=center|0
|align=center|0
|[[Кикерс Емден]], [[Любек (отбор)|Любек]], [[Рот-Вайс Ерфурт]], Шьонеберг 95, Лок Щендал, Шверин, Шверинер СК, [[1. ФК Магдебург|Магдебург]], ИСГ Шверин, Форвертс, Хагенов

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''24'''
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|[[Марсел Шид]]
|align=center|28.07.1983
|align=center|2009
|align=center|172
|align=center|71
|align=center|63
|align=center|11
|[[Айнтрахт Брауншвайг]], [[Карл Цайс Йена]], [[Ханза Росток]], [[Унтерхахинг]], [[Оснабрюк (отбор)|Оснабрюк]], [[Ханза Росток]], Хале 96, Рот-Вайс Вайсенфелс, Грюн-Вайс Лангендорф

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''32'''
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|[[Феликс Кроос]]
|align=center|12.03.1991
|align=center|2002
|align=center|184
|align=center|75
|align=center|19
|align=center|0
|Грайфсвалд

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''-'''
|align=center|{{Флагче|Финландия}}
|[[Хенри Мюнти]]
|align=center|23.03.1982
|align=center|2009
|align=center|198
|align=center|88
|align=center|8
|align=center|1
|[[Тампере Юнайтед]], Кокола, [[Тромсьо ИЛ]], Яро Пиетарсаари, Хемеенлина, Тромсьо ИЛ, Яро Пиетарсаари, Тромсьо ИЛ, Яро Пиетарсаари, Кокола

|}

== Аматьорски отбор ==
Аматьорите на Ханза Росток участват в [[Регионална лига|Регионална лига Север]] под ръководството на [[Аксел Рийтенрийт]], на когото помага [[Аксел Гийре]]. Някои играчи от първия отбор, като [[Андреас Кернер]] и [[Рене Ланге]], редовно участват в срещите на дублиращия тим.

След делегирането на ''Емпор Лаутер'' в [[Росток]] през [[1955]] г. започва изграждането на младежка академия в пристанищния град. Младежките формации на отбора печелят титлата на [[Германска демократична република|ГДР]] в своите възрастови групи през [[1968]], [[1973]], [[1980]] г. (юноши старша възраст) и [[1970]], [[1978]] и [[1990]] г. (юноши младша възраст). Там се изграждат футболистите [[Юрген Декер]], [[Юрген Хайнш]], [[Райнер Ярос]], [[Хайко Мерц]], [[Дитер Шнайдер]] и [[Аксел Шулц (футболист)|Аксел Шулц]].

Към големите успехи на Ханза след [[Обединение на Германия|Обединението на Германия]] спада вицешампионската титла на юношите младша възраст през сезон 2004/05 под ръководството на треньора [[Томас Финк]]. От юношеската академия на клуба през 90-те години тренират младите футболисти [[Кай Бюлов]], [[Уве Елерс]], [[Тим Зебастиан]], [[Марко Форбек]], [[Феликс Кроос]], [[Карстен Янкер]] и [[Тони Кроос]].

{|
|- style="background:#0623b7; color:#FFFFFF;"
!№
!
!Играч

!Рождена дата

!В отбора от

!См

!Кг

!Мач.

!Гол.

!Предишни клубове

|-
!colspan=10 style="background:#0623b7; color:#FFFFFF;"|Вратари

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''1'''
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|[[Флориан Томас Кирш]]
|align=center|03.04.1990
|align=center|2003
|align=center|193
|align=center|80
|align=center|-
|align=center|-
|Зийферсхегер

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''30'''
|align=center|{{Флагче|Германия|Германия}}
|[[Оливер Радзек]]
|align=center|10.07.1980
|align=center|2009
|align=center|190
|align=center|96
|align=center|-
|align=center|-
|Граал-Мюриц, ФК Росток, Варнов Папендорф, [[Ханза Росток]]

|-
!colspan=10 style="background:#0623b7; color:#FFFFFF"|Защитници

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''2'''
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|[[Фабиан Цитлау]]
|align=center|22.06.1990
|align=center|2006
|align=center|181
|align=center|78
|align=center|-
|align=center|-
|[[1. ФК Магдебург|Магдебург]]

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''4'''
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|[[Георг Шумски]]
|align=center|18.03.1990
|align=center|2006
|align=center|179
|align=center|73
|align=center|-
|align=center|-
|Бентвиш

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''5'''
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|[[Уве Елерс]]
|align=center|08.03.1975
|align=center|2009
|align=center|187
|align=center|92
|align=center|116
|align=center|5
|[[Оснабрюк (отбор)|Оснабрюк]], [[Ерцгебирге Ауе]], [[Аугсбург (отбор)|Аугсбург]], [[1860 Мюнхен]], [[Ханза Росток]]

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''6'''
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|[[Томас Гьотцъл]]
|align=center|31.08.1990
|align=center|2008
|align=center|185
|align=center|72
|align=center|-
|align=center|-
|[[Ян Регенсбург]], Кьонихсбрун, [[ФК Нюрнберг|Нюрнберг]], [[Гройтер Фюрт]]

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''8'''
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|[[Мартин Пет]]
|align=center|12.10.1986
|align=center|2000
|align=center|178
|align=center|66
|align=center|-
|align=center|-
|Варнемюнде

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''15'''
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|[[Феликс Фрайтаг]]
|align=center|12.08.1987
|align=center|1995
|align=center|185
|align=center|78
|align=center|-
|align=center|-
|Юноша на клуба

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''20'''
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|[[Ханес Грундман]]
|align=center|19.06.1987
|align=center|1995
|align=center|184
|align=center|78
|align=center|-
|align=center|-
|ФИКО Росток

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''25'''
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|[[Кай-Уве Питвен]]
|align=center|12.02.1989
|align=center|2005
|align=center|180
|align=center|83
|align=center|-
|align=center|-
|Нойбранденбург

|-
!colspan=10 style="background:#0623b7; color:#FFFFFF"|Полузащитници

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''7'''
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|[[Александер Рамих]]
|align=center|29.12.1988
|align=center|2008
|align=center|183
|align=center|73
|align=center|-
|align=center|-
|Щраусберг

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''9'''
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|[[Даниел Бекер]]
|align=center|08.05.1987
|align=center|2008
|align=center|171
|align=center|65
|align=center|-
|align=center|-
|Бентвиш

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''11'''
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|[[Фабиан Шьослер]]
|align=center|18.10.1989
|align=center|2009
|align=center|179
|align=center|65
|align=center|-
|align=center|-
|[[Хале (отбор)|Хале]], [[Заксен Лайпцих]]

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''13'''
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|[[Максимилиан Рауш]]
|align=center|8 януари 1990
|align=center|2004
|align=center|180
|align=center|78
|align=center|-
|align=center|-
|Варнмюнде

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''14'''
|align=center|{{Флагче|Гърция}}
|[[Василис Циатухас]]
|align=center|09.07.1990
|align=center|2007
|align=center|177
|align=center|77
|align=center|-
|align=center|-
|[[Херта Берлин]]

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''21'''
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|[[Макс Кремер]]
|align=center|21.06.1989
|align=center|1997
|align=center|176
|align=center|66
|align=center|-
|align=center|-
|Грайфсвалд 04, [[Ханза Росток]]

|-
!colspan=10 style="background:#0623b7; color:#FFFFFF"|Нападатели

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''12'''
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|[[Патрик Кюн]]
|align=center|19.03.1989
|align=center|2000
|align=center|188
|align=center|75
|align=center|-
|align=center|-
|Гюстров

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''17'''
|align=center|{{Флагче|Германия}}
|[[Хенри Хауфе]]
|align=center|11 януари 1989
|align=center|2008
|align=center|183
|align=center|72
|align=center|-
|align=center|-
|Виктория Франкфурт на Одер

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center|'''18'''
|align=center|{{Флагче|Франция}}
|[[Малик Боливар]]
|align=center|17.06.1987
|align=center|2009
|align=center|190
|align=center|95
|align=center|-
|align=center|-
|[[Херта Берлин]], Шатору, [[Валдхоф Манхайм]], [[Вердер Бремен]], [[Тенис Борусия Берлин]], [[Ерцгебирге Ауе]], Висмут Шнееберг

|}

== Успехи ==
[[Файл:Köln-Hansa 291006 Flickr 282395271.jpg|мини|[[Кьолн (отбор)|Кьолн]] – Ханза Росток, [[29 октомври]] [[2006]] г.]]
{|
| valign="top" |
| '''Титли'''
* Шампион на [[Германска демократична република|ГДР]]: 1991;
* Носител на '''Купата на ГДР''': 1991;
* Шампион на [[Германия]] по [[футзал]]: 1998;
* Първенец на провинция [[Мекленбург-Предна Померания]]:
** Жени: 1992, 1993;
** Мъже ''(аматьори)'': 1998, 2005, 2006;
| valign="top" |
| '''Други успехи'''
* Първенство на [[Германска демократична република|ГДР]]: 2 място (1955, 1962, 1963, 1964, 1968);
* '''Купа на ГДР''': 2 място (1955, 1957, 1960, 1967, 1987);
* [[Първа Бундеслига]]: 6 място (1996, 1998);
* [[Купа на Германия]]: Полуфинал (1999/2000)<br />{{0}}<br />{{0}}
|}

=== Участия в първенства ===
<timeline>
ImageSize = width:800 height:120
PlotArea = left:10 right:10 bottom:20 top:20
Legend = columns:3 left:10 top:100 columnwidth:160
DateFormat = dd/mm/yyyy
Period = from:14/11/1954 till:30/06/2010

Colors =
 id:canvas value:gray(1) # background for whole image
 id:DDR1 value:rgb(0,0,1) legend:DDR-Oberliga
 id:DDR2 value:rgb(0,1,1) legend:DDR-Liga
 id:NOFV value:rgb(1,1,0) legend:NOFV-Oberliga
 id:fill value:gray(0.999)
 id:BRD1 value:rgb(1,0,0) legend:1._Bundesliga
 id:BRD2 value:rgb(1,0,1) legend:2._Bundesliga

TimeAxis = orientation:horizontal format:yyyy
ScaleMajor = unit:year increment:2 start:1956
BackgroundColors = canvas:canvas

PlotData=
 bar:Leaders width:25 mark:(line,white) align:left fontsize:S
 from:start till:31/12/1956 shift:(25,5) color:DDR1
 from:01/01/1957 till:31/12/1957 shift:(25,5) color:DDR2
 from:01/01/1958 till:30/06/1975 shift:(25,5) color:DDR1
 from:01/07/1975 till:30/06/1976 shift:(25,5) color:DDR2
 from:01/07/1976 till:30/06/1977 shift:(25,5) color:DDR1
 from:01/07/1977 till:30/06/1978 shift:(25,5) color:DDR2
 from:01/07/1978 till:30/06/1979 shift:(25,5) color:DDR1
 from:01/07/1979 till:30/06/1980 shift:(25,5) color:DDR2
 from:01/07/1980 till:30/06/1986 shift:(25,5) color:DDR1
 from:01/07/1986 till:30/06/1987 shift:(25,5) color:DDR2
 from:01/07/1987 till:30/06/1990 shift:(25,5) color:DDR1
 from:01/07/1990 till:30/06/1991 shift:(25,5) color:NOFV
 from:01/07/1991 till:30/06/1992 shift:(25,5) color:BRD1
 from:01/07/1992 till:30/06/1995 shift:(25,5) color:BRD2
 from:01/07/1995 till:30/06/2005 shift:(25,5) color:BRD1
 from:01/07/2005 till:30/06/2007 shift:(25,5) color:BRD2
 from:01/07/2007 till:30/06/2008 shift:(25,5) color:BRD1
 from:01/07/2008 till:end shift:(25,5) color:BRD2
</timeline>

== Бивши играчи ==
Таблицата включва бивши футболисти на Ханза Росток или на предшественика ''Емпор Росток'', записали важни постижения за клубовете от града или представяли страната си на международната сцена. Посочени са срещите и головете за първите отбори за първенство до сезон 2008/09 включително.

{| 
| valign="top" |
{|
|- style="background:#0623b7; color:#FFFFFF"
!
!Име
!Период
!Мачове (голове)
!Бележка

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Гернот Алмс]] || align="center" | 1980 – 1994 || align="center" | 298 (12) || [[Гернот Алмс|Алмс]] печели дубъла през 1990/91 и се класира в първа дивизия на [[Германска демократична република|ГДР]] през 1986/87. Със своите 298 мача той заема седмо място във вечната класация за играчите с най-много срещи за Ханза.

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Sweden.svg|20px|Швеция]] || [[Магнус Арвидсон]] || align="center" | 1999 – 2006 || align="center" | 181 (32) || Шведският национален футболист е най-резултатният футболист на Ханза в [[Първа Бундеслига]] със своите 27 гола, а 181 мача за клуба го правят и чужденецът с най-много срещи.

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Щефан Байнлих]] || align="center" | 1994 – 1997<br />2006 – 2008 || align="center" | 138 (35) || Водещ играч през класиранията 1994/95 и 2006/07; отбелязва 35 гола от 138 срещи.

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Волфганг Бертелс]] || align="center" | 1959 – 1969 || align="center" | 221 (45) || Роденият в [[Магдебург]] футболист идва в клуба като юноша и изиграва по-късно 221 мача в първа дивизия на [[Германска демократична република|ГДР]], както и две срещи за [[Германска демократична република|ГДР]], когато успява да отбележи гол номер 100 за [[Източна Германия]].

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Артур Биалас]] || align="center" | 1954 – 1962 || align="center" | 167 (93) || [[Артур Биалас]] идва в [[Росток]] заедно с брат си [[Франц Биалас|Франц]] от [[Лаутер]], където със своите 93 гола става на второ място във вечното класиране за футболист с най-много голове за Ханза; голмайстор на първа дивизия на [[Германска демократична република|ГДР]] през [[1962]] г., а през предходната година изиграва и единствената среща за родината си.

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Хилмар Вайланд]] || align="center" | 1986 – 2002 || align="center" | 365 (17) || 365 изиграни срещи за Ханза Росток поставят [[Хилмар Вайланд|Вайланд]] на първо място в клубната класация за футболисти с най-много мачове. Участва при класиранията през сезоните 1986/87 и 1994/95. През 1990/91 той печели дубъл с отбора и е повикан два пъти, за да играе за [[Германска демократична република|ГДР]].

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Юрген Декер]] || align="center" | 1964 – 1973<br />1974 – 1979 || align="center" | 211 (31) || [[Юрген Декер|Декер]] играе 15 години за Ханза с едногодишно прекъсване, като записва 211 срещи. След като спира с активната си футболна кариера той е помощник-треньор на [[Уве Райндерс]] през шампионския сезон 1990/91.

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Йенс Дове]] || align="center" | 1987 – 1994<br />1997 – 1999 || align="center" | 197 (30) || Роденият в [[Росток]] футболист печели дубъла с Ханза през 1990/91 и за десет години с екипа на клуба изиграв 197 срещи. Участва и в класирането през сезон 1986/87.

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Вернер Древс]] || align="center" | 1959 – 1970 || align="center" | 268 (58) || [[Вернер Древс|Древс]] има два мача за [[Източна Германия]], а 268 срещи за Ханза Росток го поставят на девето място във вечното класиране на играчи с най-много мачове за клуба. 58 гола му носят и пето място за играч с най-много голове за клуба от [[Росток]].

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Клаус-Дитер Зеехаус]] || align="center" | 1961 – 1974 || align="center" | 261 {{0}}(4) || 261 срещи за Ханза изработват повиквателна на [[Клаус-Дитер Зеехаус|Зеехаус]] за националния отбор на [[Германска демократична република|ГДР]], където той играе 10 мача.

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Герд Кише]] || align="center" | 1970 – 1981 || align="center" | 248 (23) || Десният защитник изиграва 248 мача за Ханза Росток, а 63 срещи за националния отбор на [[Германска демократична република|ГДР]] го правят играча на ростокския клуб с най-много срещи с националния екип за всички времена.

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Хайно Клаймингер]] || align="center" | 1956 – 1969 || align="center" | 191 (62) || Четирикратният национал [[Хайно Клаймингер|Клаймингер]] изиграва 191 мача с 62 гола, което му постижение го поставя на престижното четвърто място в класацията за играч с най-много голове за Ханза.

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Герд Костман]] || align="center" | 1964 – 1971 || align="center" | {{0}}89 (43) || [[Герд Костман|Костман]] става голмайстор на първенството на [[Германска демократична република|ГДР]] през 1967/68 и 1968/69, а след това става координатор на аматьорския и юношеския отбор на Ханза Росток.

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Тимо Ланге]] || align="center" | 1992 – 2004 || align="center" | 275 (31) || За 12 години [[Тимо Ланге|Ланге]] изиграва 165 мача в [[Първа Бундеслига]], което го прави футболистът на Ханза с най-много срещи в елита на Обединена [[Германия]]. След края на кариерата си е назначен за треньор на втория отбор на клуба и след това за помощник-треньор на първия отбор.

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Sweden.svg|20px|Швеция]] || [[Маркус Ланц]] || align="center" | 1999 – 2005 || align="center" | 164 {{0}}(6) || Шведският национален футболист [[Маркус Ланц|Ланц]] изиграва 164 срещи за Ханза – на второ място сред всички футболисти на клуба с най-много мачове в [[Първа Бундеслига]] за всички времена.

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Норберт Литман]] || align="center" | 1978 – 1988 || align="center" | 221 {{0}}(9) || [[Норберт Литман|Литман]] участва в класиранията в първа дивизия на [[Германска демократична република|ГДР]] през 1979/80 и 1986/87 със своите 221 срещи за клуба.

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Хайко Мерц]] || align="center" | 1983 – 1998 || align="center" | 344 (27) || С 344 мача – на пето място във вечната класация за играчи на Ханза с най-много срещи с екипа на клуба; участва при дубъла през 1990/91, а за отбора на [[Германска демократична република|ГДР]] изиграва един мач през [[1989]] г.

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Михаел Мишингер]] || align="center" | 1973 – 1986 || align="center" | 258 (27) || [[Михаел Мишингер|Мишингер]] прекарва 13 години в Ханза и през това време изиграва 258 мача. Участва 11 пъти в срещи на Олимпийския отбор на [[Германска демократична република|ГДР]].

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Херберт Панкау]] || align="center" | 1960 – 1971 || align="center" | 257 (30) || 30 гола от 257 срещи на [[Херберт Панкау|Панкау]] за Ханза Росток, както и 24 мача с екипа на [[Германска демократична република|ГДР]] между [[1962]] и [[1967]] г.

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Кристиан Радке]] || align="center" | 1970 – 1975<br />1978 – 1985 || align="center" | 220 (30) || През дванадесетте си години в [[Росток]] [[Кристиан Радке|Радке]] изиграва 220 мача за Ханза и успява да отбележи 30 гола.

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Рене Ридлевиц]] || align="center" | 2000 – 2008 || align="center" | 199 (26) || Изиграва 199 мача за клуба и през сезон 2007/08 е последният все още активен футболист в [[Германия]], който е играл и в първенството на [[Германска демократична република|ГДР]].

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Юрген Утес]] || align="center" | 1976 – 1988 || align="center" | 265 (23) || Заема десето място във вечната клубна класация за играчи с най-много срещи (265 мача); през 1982 г. изиграва единствения си мач за [[Германска демократична република|ГДР]].

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Юрген Хайнш]] || align="center" | 1958 – 1971 || align="center" | 176 {{0}}(0) || Вратарят изиграва 176 мача за Ханза и 7 за [[Германска демократична република|ГДР]]. След края на кариерата си поема временно бившия си клуб като треньор.

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Хелмут Хергезел]] || align="center" | 1963 – 1972 || align="center" | 200 (17) || [[Хелмут Хергезел|Хергезел]] изиграва 200 срещи за Ханза Росток за 10 години и след края на футболната си кариера става последователно младежки треньор, старши треньор на първия отбор и изпълнителен директор на клуба.

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Марко Цалман]] || align="center" | 1992 – 2001 || align="center" | 201 {{0}}(9) || Основен играч през сезон 1994/95, когато Ханза се класира в [[Първа Бундеслига]]. В германския елит [[Марко Цалман|Цалман]] изиграва общо 112 мача за своя клуб.

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Курт Цапф]] || align="center" | 1954 – 1967 || align="center" | 242 {{0}}(4) || Освен 242 мача за Ханза [[Курт Цапф|Цапф]] играе и четири пъти за [[Германска демократична република|ГДР]]. След като приключва с активната си футболна кариера той става старши треньор в [[Росток]].

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Юри Шлюнц]] || align="center" | 1979 – 1994 || align="center" | 356 (77) || 77 гола от 359 мача поставят [[Юри Шлюнц|Шлюнц]] на трето място във вечните клубни класации за най-много голове и най-много срещи в историята. През „златния“ сезон 1990/91 той е капитан на отбора си, а след края на състезателната си кариера футболистът става последователно младежки треньор, помощник-треньор и старши треньор на Ханза Росток.

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Дитер Шнайдер]] || align="center" | 1968 – 1986 || align="center" | 349 {{0}}(0) || 18 години в клуба и 349 срещи с фланелката на Ханза поставят [[Дитер Шнайдер|Шнайдер]] на четвъртото място във вечното класиране на играчите с най-много мачове в историята на клуба. 3 мача за [[Германска демократична република|ГДР]].

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Матиас Шобер]] || align="center" | 2001 – 2007 || align="center" | 191 {{0}}(0) || [[Матиас Шобер|Шобер]] е вратарят, който изиграва най-много мачове с екипа на Ханза Росток в [[Първа Бундеслига]] (123 срещи).

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Аксел Шулц (футболист)|Аксел Шулц]] || align="center" | 1977 – 1993 || align="center" | 321 (51) || На шесто място в класацията за най-много мачове (321) и на седмо за най-много голове (51) в историята на Ханза Росток. Печели дубъла през 1990/91, а след като спира с футбола, става пресговорител на клуба.

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Йоахим Щрайх]] || align="center" | 1969 – 1975 || align="center" | 141 (58) || 58 гола от 141 срещи отреждат на [[Йоахим Щрайх|Щрайх]] пето място във вечното голмайсторско класиране на клуба. След изпадането на Ханза през 1974/75 той преминава в [[1. ФК Магдебург|Магдебург]], където става играчът с най-много мачове в първа дивизия на [[Германска демократична република|ГДР]] и с националния екип на [[Източна Германия]].

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Райнер Ярос]] || align="center" | 1975 – 1990 || align="center" | 362 (166) || [[Райнер Ярос|Ярос]] е най-добрият реализатор в историята на Ханза със 166 гола и на второ място в класирането за играч с най-много срещи – 362. Три мача за [[Германска демократична република|ГДР]], преди да заеме пост като вицепрезидент на клуба си.

|}
|}

== Бивши треньори ==
Таблицата включва всички треньори на отбора от [[1954]] г. насам, включително и тези на ''Емпор Росток''. Дадени са периодите на ръководство, както и балансите в представянето на тима (победи-равни-загуби) до сезон 2008/09 включително.

{| 
| valign="top" |
{|
|- style="background:#0623b7; color:#FFFFFF"
!
!Име
!Период
!Баланс
!Бележка

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Освалд Пфау]] || 1954 – 1955 || 18–5–12 || [[Освалд Пфау|Пфау]] е „командирован“ през [[1954]] г. от [[Лаутер]] в [[Росток]]. След като постига второ място с ростокския клуб, треньорът е назначен за държавен селекционер на [[Германска демократична република|ГДР]] през [[1955]] г., но малко след това бяга в [[Западна Германия]].

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Вили Мьоринг]] || 1956 || 0–2–3 || [[Вили Мьоринг|Мьоринг]] поема Ханза, след като [[Освалд Пфау]] е назначен за селекционер на [[Германска демократична република|ГДР]]. Освободен е няколко месеца след това, когато отборът попада в опасност от изпадане.

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Лотар Визенер]] || 1956<br />1969 || 4–2–2 || При [[Лотар Визенер|Визенер]] Ханза успява да се класира за първа дивизия на [[Германска демократична република|ГДР]] през [[1956]] г. с помощта и на подкрепата на играещия треньор [[Курт Цапф]]. След освобождаването на [[Герхард Глезер]] през май [[1969]] г. [[Лотар Визенер|Визенер]] за кратко води отбора на [[Росток]].

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Ерих Дител]] || 1956 || 4–3–11 || [[Ерих Дител|Дител]] не успява да извади отбора от зоната за изпадане на първа дивизия на [[Германска демократична република|ГДР]] по време на 5-месечното си ръководство. След това той е освободен.

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Хайнц Крюгел]] || 1957 – 1958 || 34–13–15 || Класира Ханза в първа дивизия през [[1957]] г. и на финала за купата на [[Германска демократична република|ГДР]] през същата година. Под ръководството на [[Хайнц Крюгел|Крюгел]] ростокци се утвърждават в първа лига, като той е назначен за държавен селекционер.

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Валтер Фрич]] || 1959 – 1965 || 92–40–54 || При [[Валтер Фрич|Фрич]] Ханза Росток се развива до един от най-добрите отбори на [[Германска демократична република|ГДР]], а тимът достига до финал за купата на страната през [[1960]] г., а между [[1962]] и [[1964]] г. клубът е три пъти подред вицешампион. Сравнително неуспешната кампания 1964/65 води до освобождаването на наставника, който по-късно печели голям брой трофеи с [[Динамо Дрезден]].

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Курт Цапф]] || 1965 || 2–0–2 || След напускането на [[Валтер Фрич]] през април [[1965]] г. [[Курт Цапф|Цапф]] временно води тренировките на отбора, където се е изявявал като играещ треньор през [[1956]] г.

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Герхард Глезер]] || 1965 – 1969 || 55–28–37 || [[Герхард Глезер|Глезер]], който преди това е за кратко треньор на [[Германска демократична република|ГДР]], първоначално не успява да постигне високи резултати с Ханза Росток. След това под ръководството на наставника клубът достига до финал за купата на [[Източна Германия]] през [[1967]] г. и вицешампионското звание през [[1968]] г. След пропускането на титлата през 1968/69 [[Герхард Глезер|Глезер]] е освободен.

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Хорст Зас]] || 1969 – 1973 || 41–30–53 || Като спортен педагог [[Хорст Зас|Зас]] получава задачата не само да въведе научна методика в тренировките, но и да подмлади състава на Ханза. До освобождаването на треньора през [[1973]] г. ростокци не успяват да повторят успехите си от предишните години и се борят предимно да не изпаднат.

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Хайнц Вернер]] || 1973 – 1975 || 18–9–23 || При [[Хайнц Вернер|Вернер]], първоначално работил като помощник при [[Хорст Зас]], Ханза се утвърждава в средата на първодивизионната лига на [[Германска демократична република|ГДР]] през [[1974]] г., но на следващата година отново попада в опасност от изпадане. След домакинско поражение от [[Карл Цайс Йена]] на [[8 март]] [[1975]] г. [[Хайнц Вернер]] е уволнен още по време на мача от поста си.

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Хелмут Хергезел]] || 1975 – 1978 || 59–27–32 || [[Хелмут Хергезел|Хергезел]], бивш играч на клуба, наследява [[Хайнц Вернер]] на треньорския пост, но не успява да спаси отбора от изпадане. Под негово ръководство „ростокския асансьор“ се движи с пълна сила – след класирането през [[1976]] г. следва изпадане веднага след това, а през [[1978]] г. ростокци отново се завръщат в елита. Лошото начало на кампанията през 1978/79 слага край на ръководството на треньора.

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Юрген Хайнш]] || 1978 – 1979<br />1981 – 1985<br />1993 – 1994 || 57–42–49 || Бившият играч на Ханза [[Юрген Хайнш|Хайнш]] не успява да спаси отбора от изпадане от първа лига на [[Германска демократична република|ГДР]] през [[1979]] г. След като впоследствие е помощник на [[Хари Ниперт|Ниперт]] на треньорската скамейка, той се завръща начело като старши треньор през [[1981]] г. и утвърждава Ханза Росток в средата на първенството на [[Източна Германия]]. През сезон 1984/85 клубът отново попада в опасност от изпадане и [[Юрген Хайнш|Хайнш]] е освободен. Третият му треньорски период в [[Росток]] трае само една година през [[1993]] и завършва с пропускане на класирането в [[Първа Бундеслига]].

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Хари Ниперт]] || 1979 – 1981 || 43–13–22 || При [[Хари Ниперт|Ниперт]] Ханза се завръща в първа дивизия през [[1980]] г. и успява да остане там през следващия сезон. След това треньорът се завръща в [[Берлин]], за да тренира [[Унион Берлин]].

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Клаус Кройл]] || 1985 – 1986 || 10–7–15 || Под ръководството на [[Клаус Кройл|Кройл]], който преди това печели купата на [[Германска демократична република|ГДР]] с [[1. ФК Магдебург|Магдебург]], Ханза изпада от първа дивизия и остава начело на отбора за една година.

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Вернер Фойгт]] || 1986 – 1990 || 66–29–35 || [[Вернер Фойгт|Фойгт]] постига класиране в първа лига на [[Германска демократична република|ГДР]] през [[1987]] г., финал за купата на страната през [[1988]] г. и оставане в елита през същата година. На следващата година Ханза за първи път от [[1974]] г. е в горната част на класирането, но малко преди [[Обединение на Германия|Обединението на Германия]] е сменен от западногерманеца [[Уве Райндерс]].

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Уве Райндерс]] || 1990 – 1992 || 28–18–18 || Дотогава работилият в [[Западна Германия]] [[Уве Райндерс|Райндерс]] получава задачата да утвърди клуба в единната елитна футболна дивизия на Обединена [[Германия]]. И той не само че успява да осигури място на Ханза в [[Първа Бундеслига]], но и печели последното издание на първенството на [[Германска демократична република|ГДР]], както и последната купа на [[Източна Германия]] през [[1991]] г. През новия сезон в [[Първа Бундеслига]] ростокци попадат в зоната на изпадащите, което води и до уволнението на треньора.

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Ерих Рутемьолер]] || 1992 || 13–11–14 || [[Ерих Рутемьолер|Рутемьолер]] не успява да предотврати очертаващото се изпадане през [[1992]] г. След като под неговото ръководство завръщането в [[Първа Бундеслига]] изглежда пропуснато, наставникът е освободен след 9-месечния си престой в клуба.

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Хорст Хрубеш]] || 1993 || 7–4–10 || Наследник на [[Ерих Рутемьолер]], който трябва да изведе ростокци до [[Първа Бундеслига]], но балансът му е по-разочароващ отколкота на всичките му предшественици и поради това е освободен само след 6 месеца начело на отбора.

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Франк Пагелсдорф]] || 1994 – 1997<br />2005 – 2008 || 90–54–83 || Назначен е начело на Ханза през [[1994]] г. с целта да класира отбора в [[Първа Бундеслига]]. Веднага успява да изпълни поставената му задача, а през следващия сезон ростокци завършват на шесто място в германския елит. През [[1997]] г. [[Франк Пагелсдорф|Пагелдсорф]] напуска отбора, след като става единственият треньор в [[Росток]], изпълнил срока на договора си докрай. През [[2005]] г. се завръща в града на [[Балтийско море]], когато Ханза Росток отново е във [[Втора Бундеслига]] и отново постига класиране през [[2007]] г. След ново изпадане през [[2008]] г. и някои разочароващи резултати в началото на втородивизионната кампания, [[Франк Пагелсдорф]] е освободен.

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Евалд Линен]] || 1997 – 1999 || 18–18–23 || Наследява [[Франк Пагелсдорф]] начело на отбора и класира Ханза на шестото място в [[Първа Бундеслига]]. След като клубът попада в опасната зона за изпадане, [[Евалд Линен|Линен]] е освободен в началото на [[1999]] г.

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Андреас Цаххубер]] || 1999 – 2000<br />2009–{{0|0000}} || 23–24–21 || [[Андреас Цаххубер|Цаххубер]], който преди това работи като помощник на [[Евалд Линен]] в клуба, поема Ханза в началото на [[1999]] г., когато тимът е под угрозата да изпадне от [[Първа Бундеслига]]. Треньорът спасява ростокци в последния кръг на първенството, като това му се отдава и през 1999/2000, но в началото на новия шампионат записва три поредни загуби и е освободен. През [[2009]] г. се завръща начело на застрашения от изпадане в [[Трета лига]] клуб.

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Юри Шлюнц]] || 2000<br />2001 – 2002<br />2003 – 2004<br />2008 || 19–9–22 || Дългогодишният помощник-треньор и бивш играч [[Юри Шлюнц|Шлюнц]] често поема ролята на заместник в случай на уволнение на старши треньора на клуба до [[2003]] г., когато той е назначен на „горещия стол“ и извежда Ханза от зоната на изпадащите до деветото място в крайното класиране на [[Първа Бундеслига]]. През следващия сезон серия от 6 поредни домакински поражения слага край на треньорството му в [[Росток]]. През [[2008]] г. [[Юри Шлюнц|Шлюнц]] временно ръководи клуба.

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Фридхелм Функел]] || 2000 – 2001 || 14–10–22 || Когато [[Фридхелм Функел|Функел]] поема отбора, той се намира в зоната на изпадащите в [[Първа Бундеслига]], но 3 кръга преди края на първенството спасението на клуба е факт. Няколко месеца по-късно, след разочароващо представяне на Ханза в началото на сезон 2001/02, треньорът е уволнен.

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Армин Фее]] || 2002 – 2003 || 19–13–30 || Наследник на [[Фридхелм Функел|Функел]], спасил клуба от изпадане през [[2002]] и [[2003]] г. След негативна серия в началото на 2003/04 е освободен.

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Йорг Бергер]] || 2004 – 2005 || 5–7–12 || [[Йорг Бергер|Бергер]] не успява да предотврати изпадането на клуба във [[Втора Бундеслига]] през [[2005]] г., поради тежкото състояние на отбора, наследено от [[Юри Шлюнц|Шлюнц]]. След две загуби в началото на новия сезон във втора дивизия треньорът е освободен.

|- bgcolor=#ADD8E6
|align=center| [[Файл:Flag of Germany.svg|20px|Германия]] || [[Дитер Айлтс]] || 2008 – 2009 || 1–2–8 || Като наследник на [[Франк Пагелсдорф|Пагелсдорф]] [[Дитер Айлтс|Айлтс]] трябва да изведе Ханза до първите места във [[Втора Бундеслига]]. Няколко месеца по-късно треньорът е освободен, след като клубът попада в зоната за изпадане.

|}
|}

== Външни препратки ==
* [http://www.fc-hansa.de Официален уебсайт на Ханза Росток]

{{Отбори от Втора Бундеслига}}
{{портал футбол}}

[[Категория:Основани в Германия през 1965 година]]
[[Категория:Германски футболни отбори|Ханза Росток, ФК]]
[[Категория:Футболни отбори от ГДР|Ханза]]
[[Категория:Росток]]